вторник, 4 май 2010 г.

Глава 10. Решението

Първата работа на Майкъл на другия ден след ужасната вечер беше да се обади на Джордж.
– Е, как мина? – попита Джордж, защото си мислеше, че един мъж трябва това да попита приятеля си, който е забил такова страхотно гадже като Ейми, и сега звъни, за да се похвали и обере овациите на публиката.
– Ужасно! – въздъхна Майкъл.
Седеше в кухнята и гълташе безвкусното си кафе, а на захарницата бе подпрял снимката на засмяното хлапе със синьото слонче.
– Не можеш да си представиш какъв провал! – продължи мрачно той. – А докато се разправях с Ейми, взе, че цъфна Кейт и стана тя, каквато стана! Не мога да ти опиша! Скапан съм. А той се хили насреща ми.
– Кой се хили? – попита объркано Джордж.
– Майкъл – отвърна с убит глас приятелят му. – Малкият Майкъл със слончето.
– Хей, пиян ли си?
–  Вече не. Само тъжен.
– Тогава ела в парка. Ние развеселяваме хората – пошегува се Джордж.
– Благодаря, приятел! Що не наминеш ти към мен след работа?
– Добре – отвърна Джордж и се замисли. Какво ли се беше случило, за да извади от релсите винаги безгрижния Майк?

– Ето какво! – седяха в кафето срещу антикварния магазин и Майкъл в отговор на въпроса му сложи пред него снимката. – Ейми ми заяви, че това е резултатът от нашата незабравима седмица в твоята стая в “Уинтър парк”. Запознай се с малкия Майкъл.
Джордж остана безмълвен. Цял ден всякакви версии бяха минали през главата му, но не и тази.
– Вярваш ли ù?
– Може да поискам кръвен тест, но всъщност съм убеден, че ще излезе права. Само че, Джордж, разбираш ли, не е там въпросът. Питам се какво ще означава това за живота ми? За мен самия! Мога като много други да ù кажа: “Гледай си работата!”, и нищо да не се промени, но не съм такъв човек. Как да пренебрегна факта, че имам дете? Довчера го нямаше, а от днес нататък постоянно ще е в мислите ми!
– Може би трябва да се съберете с Ейми. Жена, дете... Животът ти просто навлиза в нов етап.
– Тя изобщо не поиска това. Фръцна се и си замина. Показа ми, че не очаква да хукна подире ù и да я моля да ми стане жена.
– Какво иска тогава? Може би издръжка? По едно дете си има сериозни разходи – предположи Джордж.
– Нямаш въображение, приятел! Това са тривиалните претенции на тривиалните жени. Ейми е нещо различно. Дали пък да не се оженя наистина за нея? – той се загледа замечтано през прозореца, но после въздъхна, реализмът му бе надделял. – Не, няма да стане. На втория месец ще ме засърбят подметките да избягам.
– Добре, какво иска тя в края на краищата? За какво дойде? – недоумяваше Джордж.
– Знаеш ли какво иска? Каза го съвсем точно и... направо ме уби с това изречение. Каза: “Искам да има още един човек на света, който да го обича”. Ето с тези думи, братко, тя ме връзва по-здраво, отколкото с всякакъв брачен договор!
– Значи имаш син... Е, честито! Ще почерпиш.
Майкъл се усмихна кисело.
– А от мен какво се иска? Ето, тук съм. Как да ти помогна? – попита Джордж.
– Нищо, приятелю. Просто трябваше да го споделя с някого. Нали си моят личен психотерапевт – той извади от джоба си едно картонче и му го подаде. – Виж какво е направила. Напълнила е къщата ми с визитки. Натикала ги е къде ли не, за да не изгубя случайно телефона. Иска да се обадя на хлапето. Ето, подарявам ти една. Досега съм намерил трийсетина. А има още, сигурен съм. Представа си нямах откъде е.
– Канзас, град Уичитà...  – прочете Джордж. – Ще се обадиш ли?
– Трябва ми малко време. Първо да преглътна факта, че някой, който довчера не е съществувал, днес се е наместил в рамка на бюрото ми и ще ме гледа оттам всеки ден.
– Ще го сложиш в рамка? На бюрото си?
– Като всеки любящ баща – иронизира сам себе си Майкъл. – Първо трябва да свикна да го гледам и чак след това ще мога и да разговарям с него.
– А Кейт как ще реагира?
– Тя вече реагира – изсмя се Майкъл. – Нахълта вчера, видя Ейми, погледна ме с презрение и също ме заряза. Дори не затвори вратата след себе си. Кейт напусна сцената гордо и завинаги. Всички жени ме изоставиха!–Той захлупи с шепи лицето си, преструвайки се, че плаче. – Сега съм съвсем сам! Мислех си, че Кейт ме обича поне малко, а тя така да ме отреже! Но всъщност тя не се появи случайно. Сетила се е, че я будалкам. Нито живее, нито работи наблизо.
Джордж полека възрази:
– Но не е затворила вратата след себе си.
– Какво искаш да кажеш? О, да, ти си психоаналитикът на групата!
– Подиграваш ме, но това на езика на жестовете показва, че не те отхвърля съвсем, дава ти възможност. Изразът “Оставям ти отворена врата” всъщност буквално точно това означава.
– Значи имам шанс? – обнадежди се Майкъл. – Виж ти, ще го запомня. Но сега не искам никакви жени около себе си. Ще си поживея малко сам, да видя как е. Може пък да ми хареса.

– Все пак обадù се на момчето, Майк – посъветва го Джордж, като си тръгваше.
– Ще му се обадя – каза сериозно приятелят му. – Още тази вечер. Реших го снощи, на пияна глава. Това, че днес съм изтрезнял, не променя нещата. Чао, Джордж!
– Чао, татенце!

Няма коментари:

Публикуване на коментар