четвъртък, 13 май 2010 г.

Интервю с Галина Златарева

Какво Ви вдъхнови да напишете Медальонът?

Желанието да разкажа за събитията преди и по време на Априлското въстание в нашите земи, но и на Балканите, и в Европа. Защото ние сме били част от света и тогава, както и днес. Да разкажа истината за Бенковски.
С тази книга се опитах да опиша широтата от обстотоятелставата довели до Априлското възстание и това което наистина се е случило. Мисля, че когато само цитираме фактите, имената, датите - правим един елементарен прочит на исторята. Прочит, който не ни казва как истинските хора са участвали реално в тогавашните събития. Ние всички забравяме, че това са били хора като мен и Вас, които са можели просто да останат по домовете си. Нашите бойци са направили всичко, което е било по техните възможности и което е било възможно да се направи. Представете си как бихте накарали един собственик на фабрика, на търговско предприятие, един човек с уреден живот и блага, как бихте го накарали да рискува всичко това? Да рискува живота си и живота на децата си, за да се вдигне срешу някой управник - те са направили максимума.
Използвайки събраната информация се опитах да стигна до чистата историческа фактология, без излишните политически изкривявания. Опитах се да стигна до истината.

Защо в момент, когато всички сме вперили угрижен поглед в бъдещето, един поглед към Априлското възстание ще ни хареса?

Може би затова направих две сюжетни линии- съвременна и историческа.
Образите от съвременната част, ще помогнат на читателя да погледне към историята. Криминално корупционният сюжет, ще дърпа читателя любител на криминални романи. Ще го привлече да прочете и историческите глави. Да разбере, защо сме такива, защо наричаме себе си “балканци”, защо сами се присмиваме на себе си...
Историческата част ще помогне на хората да видят своето място в историята. Да видят, че зад нас има много история и ние сме неделима част от нея.
В книгата има много оптимизъм. Аз самата съм далече от песимизма, от националния нихилизъм.. Ние всички сме много различни. Цялата тази смесица, която представлява българския народ.
Тук е било пълно с българи, турци, арменци, поляци, албанци, цигани. Ние всички сме живели заедно и не сме си извадили очите. Днес сме същите хора и всички пак сме тук - обречени сме да живеем заедно. Мисля, че това помага на хората да разберат историята.

Какво ще кажете за историческата достоверност на романа?

Следвам историческата достоверност до такава степен, че дори да срещнете в романа герой с името дядо Иво - аз съм намерила в източниците информация за този човек. Той фигурира със своето име и със своята история. Постарах се като отговорност към читателите да създам един достоверен образ на този период от нашата история.
От друга страна, в съвременната сюжетна линия, няма нито едно истинско име. Но не мога да кажа, че няма нито един реален герой от нашето съвремие. При мен всяка прилика с истински лица и събития не е случайна.

Бихте ли издали романа “Медальонът” във варианта “електронна книга”?

Никога. Това обезсмисля труда на авторите. Книгата не е защитена от закона . Мисля че сме далеч от електронната книга и като пазар и аз лично като автор.

Какво четете в момента?

Веднага след като прикючих с “Медальонът” първата ми работа беше да прочета книгата на Весела Люцканова “Животът - кратък и абсурден”, където тя също се връща към историята.
В момента чета книгата на една руска авторка - “Добре дошли в Трансилвания”, която представлява отглас в съвременноста на откъс от по- далечното минало - когато Балканите са били превземани от Турците. Явно няма да мога да се освободя от интереса си към причинно следствените връзки между събитията от миналото и днес. Затова винаги ще са ми интересни такива книги.

Какво ще предприемете като нов автор на Българският пазар за популяризиране на “Медальонът”?

Разчитам на безжичния телефон - разчитам от уста на уста да се чуят впечатления за книгата. Дала съм възможност на читателя да си купи първо едната част и, ако му хареса, да отдели пари и за втората.
Планирам и няколко представяния на книгата, но срещите с читателите идват не като мое желание, а като инициативи на местните библиотечни центрове.

Притеснявате ли се от критична нагласа или смятате, че българският читател е готов да си купи книги?

Появата на такава книга е предизвикателство заради вродения ни скептицизъм, но бих искала да говорим за това след време, когато вече има хора които са чели книгата. Само читателите са тези, в чието съзнание остава прочетеното.

Мечтаете ли за филм?

Като всеки автор, разбира се, но на този етап нищо не зависи от мен.

(Книгите днес, брой 5)

4 коментара:

  1. Грациела Димитрова22 май 2010 г., 9:08 ч.

    Здравейте, почти привършвам първата част на романа Медальонът - толкова съм благодарна на Галина Златарева, че е създала такова НЕЩО. Истински бях зажъдняла за българска литература от такава величина, от величината на Димитър Талев и Иван Вазов. Това е книга, която ако има подходящо популяризиране, ще стане клесика за нас Българите. БЛАГОДАРЯ НА ГАЛИНА ЗЛАТАРЕВА!Моля, ако има начин да пиша на авторката, да ми дадете неин мейл адрес.
    Грациела Димитрова
    graciella@bergon.net

    ОтговорИзтриване
  2. Здравейте!
    Извинавям се за закъснелия отговор. С авторката можете да се свържете както на e-mail office@arhipelagbg.com, така и на страницата на романа във Facebook, а също и чрез коментарите в този сайт, с развитието на който тя е в течение.
    Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Моля ,госпожа Златарева,ако и е удобно да ми се обади на телефон 0878987531,за да обсъдим някой аспекти на книгата за Васил Левски.Уверявам я,че ще има полза от този разговор !!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Прочетох книгата ,,Медальонът" и много ми хареса! Но нека не забравяме, че Яна Язова също има книга за Бенковски преди тази, която също е много хубава!

    ОтговорИзтриване