понеделник, 21 юни 2010 г.

Георги Бенковски ли?

Докога животът му ще стои в сенките на историята?

          Романът “Медальонът” има съвсем нетрадиционно начало. В противоречие с определението “исторически” той започва с една кратка случка не от миналото, а от днешно време, и не в България, а отвъд океана. В Денвър, в антикварния магазин на Майкъл е донесен голям златен медальон със странен надпис. Той го купува и когато отлита за България, за да се срещне с босове от подземния свят, които продават на черно ценни антики, взема медальона със себе си. При странни обстоятелства Майкъл е убит. Приятелят на Майкъл – Джордж, е в България в същото време, но по съвсем друг повод. Той и българската студентка Ели се оказват въвлечени в криминалното разследване. Рискувайки живота си, те се захващат да разберат защо е бил убит Майкъл. В крайна сметка медальонът попада у тях и те са на път да разрешат загадката му. Защото той се оказва тясно свързан именно с България и с един човек, отпечатал името си в историята ни– Георги Бенковски.

          Това е посоката, в която тръгва съвременната сюжетна линия на романа и веднага започва да се преплита с разказ за исторически събитя, за които ни се струва, че знаем, а се оказва, че много неща са недоразказани, пропуснати или изкривени в школските ни учебници.
          Историческият сюжет обхваща периода между 1845 и 1885 г. и главно българските земи от Османската империя. Главното действащо лице е Георги Бенковски. Животът му все още стои в сенките на историята.
          Едни са го знаели като младия преуспяващ търговец на аба Гаврил Хлътев, развиващ дейност в Истанбул, Измир, Айдън, Александрия, печелещ много, но и харчещ много. Други са редом до него, когато той е водачът на Априлското въстание Георги Бенковски – човекът, отхвърлил богатството и благополучието, за да пожертва своя живот за свободата на родината си.
          Животът на Гаврил Хлътев (Георги Бенковски) от най-ранното му детство е възстановен по спомени и догадки. Разказът за него повежда читателя не само през личната му съдба. Потапя ни в живота на Балканите тогава – в пъстрата на националности и религии Османска империя. В нея има турци, българи, гърци, арменци, евреи, черкези, албанци... Откриваме и много пришълци, бегълци след бунтовете в собствените им земи – поляци и унгарци. Надникваме и на друго ниво – в дипломатическите мисии на Русия, Персия, Австро-Унгария... Изведнъж географските граници на романа се оказват необятни. Неизбежно присъства Англия с пословичните си “вечни интереси”. Франция – с прекомерно самочувствие. Австрия с повече унгарци, чехи, хървати, поляци, италианци, словаци... отколкото германци в границите си. Виждаме набиращата мощ Прусия, която начело с Бисмарк точно тогава прераства в Германска империя. Пред нас се разкрива Русия и императорското семейство, разкъсвано от големи амбиции и неразрешими лични конфликти. Всичко това е разказано не декларативно, а чрез лица, събития и постъпки на над 380 действителни лица с техните мотиви и лични съдби. Романът е едно наднационално четиво, което обаче е в състояние да стопли с прозренията си всеки народ, който се разпознае в него, въпреки че не са спестени нелицеприятни истини за никого, в това число и за нас, българите...
         На този широк и пъстър фон се разгръща борбата на българите за национално освобождение, която достига апогея си с Априлското въстание. Този сюжет е изведен съвсем нетрадиционно – през живота и погледа на Гаврил Хлътев (Георги Бенковски) и неговите преки сподвижници. Затова действието не тръгва по стандартния учебникарски прочит. В центъра му са великите и обикновените хора, борили се за освобождението на България.
          Днес вече епохата на титаните е отминала. Епохата на величавите подвизи – също. Но никога не отминава епохата на честността, доблестта и справедливостта. Борбата за тези простички неща е задача на нашето време и към това ни водят с пос-тъпките си персонажите от съвременната сюжетна линия на романа.

  • Обичам исторически романи и се радвам, че у нас в това отношение има много силна традиция. Затова е истинско предизвикателство човек да успее с подобно четиво. Галина Златарева ни предлага истински шедьовър, за който смятам, че дълго ще се говори. Епосът “Медальонът” ни отвежда по българските земи от 40-те години на ХIХ век до Освобождението на България. Срещаме се с повече от 380 действителнии лица, всяко от които е майсторски индивидуализирано и се запечатва в съзнанието. Авторката умее да гради увлекателно интригата. За мен беше изключително преживяване срещата с книгата “Медальонът”. По-хубав роман за Априлското въстание у нас до този момент струва ми се, че не е писан. Защото това всъщност не е просто роман за едно въстание, а роман за една епоха в историята на Европа и в историята на света. (ГЕОРГИ ЦАНКОВ, литературен критик)
  • Прочетох книгата с огромен интерес. Всъщност аз не съм изследовател, а по-скоро преподавател по история от близо 25 години. Учебниците по този мателиал са изключително сухи и много скучни. Съжалявам много, че не са написани по начина, по който е написан “Медальонът”. Изключително интересен и въпреки подробностите и обема си, се чете много леко. Освен това всеки исторически факт е проверен. Книгата наистина заслужава да се прочете! (ОГНЯН ХАЛЕМБАКОВ, историк)
  • Защо ли след преживяването на този роман за мен се разместиха вдъхновяващите фигури на светците от новата ни история (и не само нашата)? Защо ли най-ярко за мен блести ореолът на Бенковски? Да, да повече дори от ореола на Левски!
    Защото на ума ми бе показана и бе доказана истинската история на този период.
    Защото го потвърди и сърцето ми! (Доц. д-р БОЙКО СТАМЕНОВ, ротарианец)
(Списание Diana, година VІ, брой 37)

    Няма коментари:

    Публикуване на коментар