петък, 6 август 2010 г.

Голямото начало

Гражданското общество в съвременна демократична Европа възниква тъкмо при защитата на избитите след Априлското въстание българи. Тогава се случват първите стъписващи правителствата масови акции на осъзналото се “Гражданско общество”– толкова любим термин на съвременните политици. Това е българският, с кръвта ни заплатен, принос (без да е търсен като наша цел) към осъзнаване собствената сила на народите и представителите на тяхната интелигенция – водещи писатели, журналисти и др., които не са били представени в преките политически управления на отделните държави. Масовите акции в защита на българите, огромните митинги, подписки и благотворителни събирания на помощи се превръщат в тласък за все по-увереното развитие тъкмо от този момент нататък на практическата европейска демокрация. Началният подтик за нея е произлязал от самоубийственото ни въстание (ръководено от Георги Бенковски) и от зверското му потушаване. Отказът на обикновените граждани от големите европейски държави да продължат мълчаливо да се съгласяват с подкрепата за нечовешкия режим в Османска Турция предизвиква такова мощно надигане на протести срещу утвърдената “политика на целесъобразност”, което заплашва да разклати собствените им правителства.
От този момент нататък тези правителства никога вече не са могли да се върнат към предишното си безогледно следване на политически и икономически интереси, без да зачитат общественото мнение. Целият този внезапен тласък на европейското демократично развитие може би щеше да бъде предизвикан някой друг път от някое друго събитие след някое и друго десетилетие. Но той възниква точно през лятото и есента на 1876 г. И в основата му се оказва, че стоят почти безперспективните решения на шепа български революционери в “казармата” край Гюргево и това, че поне един от тях ги е взел невероятно насериозно и невероятно присърце се е захванал да ги осъществи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар