вторник, 31 август 2010 г.

Романът “Медальонът” – миналото, разказано чрез човешките истории

© Снимка: Венета Павлова – от сайта на БНР

Един старинен медальон прекосява континенти и три века, за да прехвърли мост между миналото и настоящето. Принадлежал е на Георги Бенковски – най-силната фигура в Априлското въстание - саможертвен връх в освободителните борби на българите в Османската империя. Двутомникът на Галина Златарева обхваща няколко бурни десетилетия в европейската история – от 40-те до средата на 80-те години на 19-и век, има и съвременни сюжетни линии. Книгата ни среща с могъщия Бисмарк, монарси, дипломати, военни, революционери, обикновени селяни. По завладяващ начин писателката гради и образа на Бенковски. Останал сирак в родната Копривщица, той отрано започва да учи занаят, съвсем млад става и търговец. Пътува, организира кервани, живее в Истанбул, Измир, Александрия, Букурещ... Говори седем езика. Интервю с Галина Златарева за Радио България:

Доколко Бенковски е типичен представител на предприемчивия български възрожденец, доколко е ярко изключение?

Според мен хората от онова време се делят на две големи групи. Едната е на обикновените люде, които са си работели по селата, не са имали причина да ги напускат, женели са се най-далече в съседното село. Другата група са пътуващите хора: търговци, занаятчии, строители, духовници, синове и дъщери на заможни българи, които са искали те да получат по-добро образование. Не бива да пренебрегваме факта, че в столицата на империята е имало доста обширно българско присъствие и че това общество е имало светски живот, издавали са се вестници, създавала се е литература. В този смисъл Бенковски е принадлежал към втората група. Просто начинът, по който се е сложил животът му, е едно голямо изключение.

Как мислите, защо Бенковски загърбва миналото си на търговец, за да се включи в освобободителните борби?

Неговият живот би могъл да се развие съвсем нормално - както при Евлоги Георгиев например. Преуспяващ българин, умен, предприемчив, отива в Румъния, занимава се с търговия, банкерство, трупа много пари, не успява дори да се ожени, няма наследници и на освободената си родина завещава цялото натрупано богатство. При Бенковски има стечение на чисто житейски обстоятелства – след период на успехи следва провал, после ново въздигане, ново крушение. Започва да се замисля за съдбата на своя народ и така от Египет, от Александрия, се озовава в Букурещ, в революционната среда на българските емигранти. Този преход не е случаен, но е породен от странни и интересни обстоятелства и това прави живота му приключение. В учебниците по история винаги се е разказвало твърде повърхностно за Бенковски, едва от отиването му в Румъния и желанието да се включи в революционната борба. Но целият му предишен живот, който го е довел до това решение, остава невидим. А на мен ми се струва, че това е най-интересната част от житейския му път.

Колко години се подготвяхте за тази книга, какви източници проучвахте?

Подготовката беше много интензивна и затова не беше много дълга –около 2-3 години. Източниците бяха всички текстове за онова време, до които можех да се добера. Т.е. – аз съм чела всички онези материали, които ползват изследователите-историци, но може би съм ги ползвала по друг начин. Опитах се да погледна на историческата личност като на конкретен човек, който ходи по земята, живее обикновен живот, и да проследя къде го води съдбата му. Защото историците изучават фактите, събитията, правят обобщения, изводи. Зад тях обаче виждаме цялостната картина, не виждаме отделния човек. И затова за мен беше интересно в романа да си служа с истинските имена на хората и да няма нито един човек в историческия пласт на книгата, който да е измислен.

Пред какви предизвикателства се изправя един автор като Вас, който пише за исторически личности?

Пред едно голямо предизвикателство – скептицизма на българина. Ние сме доста критични по природа. Свикнали сме да подценяваме това, което е плод на усилието на някой българин. За нас е много по-важно да прочетем някоя чужда книга, дошла с много шум на нашия пазар, отколкото да се доверим на хора, които казват за някоя българска книга, че тя е хубава, че си заслужава да бъде прочетена. Аз не фиксирам непременно моя роман “Медальонът”, а изобщо отношението към нашенския продукт. Едва когато някой завоюва успех в чужбина на фестивал, на спортно състезание, на някакъв научен форум, когато светът го признае, ние сме готови да му ръкопляскаме. И затова може би романът ми бавно печели територия, макар че на мен ми се иска малко по-бързичко да бъде оценен, разбран и възприет.

Постоянното преплитане на историческия и на съвременния пласт в романа безспорно създава динамика в повествованието. Но това очевидно не е единствената причина в книгата да има съвременни истории и герои...

Най-просто погледнато, ние също живеем в динамично време на промени, което може да не е революционно, но е нужна не по-малка решителност да отстояваш това, което си решил да направиш. Така че времената са съпоставими. Освен това, на мен много ми се искаше съвременните хора да погледнат към себе си и към онова, което се случва днес, през очите на минали събития, защото тогава като че ли започва да ги гризе съвестта, че ето на, онези хора са могли да жертват сигурността си, къщите си и живота си, а ние в днешно време седим отстрани на събитията, подсмихваме се и чакаме някой да направи нещо за нас. И крайно време е да разберем, че всъщност ние сме тези, които трябва да направим живота си по-подреден, по-хубав. Да не казваме, че държавата ни е длъжна, че тя трябва да направи за нас еди какво си. Това, което трябва да се промени, зависи от нас самите и ако всеки прави добрите и правилните неща, тогава може би и общият напредък ще се случи.



http://www.bnr.bg/sites/radiobulgaria/Culture/Library/Pages/280710_Medalionat.aspx

1 коментар:

  1. Книгата е невероятно увлекателна. Чете се на един дъх и аз я препоръчвам на всеки българин. Обогати знанията ми по история и ме накара да търся още информация. Браво на Галина Златарева!

    ОтговорИзтриване