сряда, 2 март 2011 г.

Глава 23. Уроци по история

Шосето се виеше между хълмовете и ги водеше през селцата, разпръснати в диплите на Средна гора. После при Пловдив стъпиха на магистралата и поеха ускорено на изток. Ели потърси музика по радиото. Смени няколко станции, но нещо не ù харесаха и пусна диск.
– Пфу, все чалга! – измърмори на български.
– Какво? – не разбра Джордж.
– Някакви тъпанарски песни. Наричаме ги чалга. На нищо не приличат. Нито са народна, нито поп музика, преливат от ориенталщина и силиконови бюстове.
– Чалга – повтори с интерес Джордж звучната дума.
Ели се ядоса сама на себе си: “Гледай само какви уроци по български му преподавам! Кои точно думички се запечатват в съзнанието му! Утре, като го попитат приятелите му какво знае на български, ще каже “менте”, “боклук” и “чалга”! Такава съм тъпачка!”
После си спомни разходката в Копривщица и колко го беше поразило видяното, как щракаше прехласнат снимки с телефона си, и се поуспокои. Щеше май да покаже и други неща.
– Искаше да ти разкажа за Георги Бенковски – припомни му тя.
– Да! – Джордж я погледна с очакване.
– Потърсих да купя някоя книжка за него, но не намерих. Много подробности споменава един наш революционер Захарий Стоянов, участвал като Бенковски в Априлското въстание, но там е писал спомени за цялото въстание и е дълго за четене. Нещо като мемоарите на вашия генерал Грант.
– Революционери, въстание... Те комунисти ли са били?
– Ох, Джордж! Май няма да стане лесно. Ти нищо не знаеш за българската история. Това се е случило много преди комунистите, много преди да има Ленин и Съветски съюз. Тогава, преди сто и трийсет години, Русия е била империя, управлявал я е император, а нашите, българските земи, са били под властта на турците пет века. Ти знаеш ли, че те за малко да превземат почти цяла Европа? Знаеш ли, че са владеели днешна Гърция, Египет, Сърбия, Румъния, Унгария, Хърватия, Босна, Албания и са стигнали до Виена? Всичко това можеше сега да бъде една огромна Турция. Представяш ли си?
Джордж се опита да си представи. Картата на Европа много странно се деформира в съзнанието му при тези думи.
– Постепенно европейските държави са ги изтласкали от някои територии – продължи Ели. – Но ние тук, на Балканите, най-дълго сме останали под тяхна власт. Гърци, сърби, българи... всички сме се стремели да се освободим. И какво сме правили? А?
– Въстания – отговори Джордж като досетлив ученик.
– Точно така.
Ели замълча, съсредоточена в управлението на колата, заради ремонт по магистралата. Това даде възможност на Джордж да премисли чутото. Искаше да си го представи на фона на Копривщица. Опита се да насложи на прекрасните цветни къщи тълпи от разхождащи се турци с фесове и чалми и нещо не му се получи картинката.
– Искаш да кажеш, че онова хубаво градче в планината е било пълно с турци? – попита той за всеки случай.
– Не, в него не е живял нито един турчин. Никога – отвърна Ели.
Зоната на ремонта свърши. От двете им страни се ширна равнина. Тук-там имаше големи полегати възвишения, обрасли с горички. Но започнаха да се мяркат някакви странни почти еднакви заоблени съвсем кръгли хълмчета. Джордж се заглеждаше в едно, а ето че от другата страна на шосето се появяваше второ съвсем същото и той  учудено го изпращаше с поглед, докато вече не можеше да се вижда.
– Забеляза ли ги? – усмихна се Ели.
– Какво е това?
– Това са нашите скромни еквиваленти на египетските пирамиди. Някога земята ни е била населена с траки. Техните царе и вождове са били погребвани в гробници под тези куполи, иззидани от здрав камък и изрисувани отвътре. Полагали са ги там с богати съкровища, с любимия кон и любимата съпруга и са ги затрупвали отгоре с дебел насип от пръст, за да не може никой да безпокои вечния им сън. Много от тях са ограбени. Но в запазените са намерени такива предмети от злато и други скъпоценности, от които свят да ти се завие! Ще те заведа в Националния исторически музей, да разбереш за какво ти говоря. Невъзможно е да се опише с думи. Все едно да описваш Нефертити или маската на Тутанкамон.
– Защо нищо не съм чувал за това? – изненада се Джордж.
– Не знам. Може би нашите съкровища не са в такова огромно количество като египетските. Или пък сме започнали да ги намираме по-късно, или защото тези гробници не са гигантски като пирамидите. Не знам. А може би сме твърде стеснителни и не се хвалим пред света достатъчно. Нито държавата ни, нито туристическите агенции... Ние, българите, нямаме това самочувствие постоянно да се бием в гърдите и да викаме “Вижте ни кои сме!” Но сега говорехме за друго.
– Да, за въстанията против турците – услужливо подсказа Джордж.
– Последното ни въстание – продължи Ели, – най-голямото и най-кървавото е било през 1876 година и в него е участвал твоят съименник Георги Бенковски.
– И какво е направил, за да е толкова известен до днес?
– Бил е един от ръководителите му. За повече подробности наистина ще трябва да намеря някоя книжка.
Джордж се замисли. Не можеше да разбере нещо просто:
– Добре де, как става така? Хем всички си припадате по него, зяпвате, като видите паспорта ми, сякаш Елвис Пресли е възкръснал, хем нищо подробно не можеш да ми разкажеш за този човек!
Ели сви рамене:
– Ами така е, учили сме в училище за Априлското въстание, както вие учите за вашата война между Севера и Юга. Участниците във въстанието са много и за всеки знаем по нещо важно. Като кажем Георги Бенковски например, веднага се сещаме за Хвърковатата чета. Така са наричали конницата му. И всички водачи са загинали. С малки изключения. Той също.
– Така ли? – изненада се Джордж. – Нали сте се освободили от Турция?
Ели въздъхна безпомощно. Уж обясняваше, а пък не съвсем. Не можеше да му се сърди, че не знае елементарни за нея неща:
– Освободили сме се, но не с въстанието. То е било потъпкано. Една година след него руският император решава да ни освободи и обявява война на турците. На следващата година ги прогонва от България. Затова го наричаме цар-освободител  и има паметник в центъра на София.
– Затова ли пишете с руски букви? Чакай! Какво правиш?
Ели внезапно бе кривнала в аварийната лента и натиснала така спирачката, че Джордж за малко да се залепи на предното стъкло. Добре, че беше с колан!
Тя го изгледа с осъдителен поглед, който същевременно съдържаше и някаква почуда. И по странен начин му напомни напористите и заедно с това питащи очи на Георги Бенковски от снимката в музея.
– Какви букви каза?
– Руски – повтори плахо Джордж.
– Да бе, за малко щях да забравя, че ти си просто един обикновен американец!
– Какво толкова казах? – недоумяваше той.
– Джордж, руснаците, запомни добре, руснаците пишат с български букви! Когато в България е имало училища и купища църковни християнски книги, написани с тези букви, руснаците още са се молели на езически богове като вашите индианци! Чак като приели и те християнството повече от сто години след нас, забелязваш ли цифрата? Сто години след нас! Тогава от България им занесли Библията и всякакви други църковни книги, написани на български с нашата азбука! Така че първите книги в Киевска Рус са на български език и са сто години преди техните! Ще можеш ли да го запомниш или да ти го запиша?
– Запиши ми го – отвърна кротко Джордж. – С български цифри, ако може...
Ели въздъхна и изпусна пàрата.
– Не ми се подигравай – каза тя миролюбиво.
– А ти не ми се карай.
– Няма. Обещавам.
Момичето включи на скорост и потеглиха. Отиваха към морето. 

Погледът на Джордж пробягваше по пътните табели, на които всеки град беше изписан на кирилица и на латиница, и като ги съпоставяше, той се опитваше да отгатва и запомня как се четат българските букви. Но страничките на този “самоучител” твърде бързо пробягваха покрай колата и той нищо не успяваше да запомни.
– Ели, ще те помоля нещо, но не мисли, че ти се подигравам – каза той. – Ще ме научиш ли на българската азбука?
Ели поклати настрани глава в знак на съгласие.
“Това НЕ ли беше или ДА?” – почуди се Джордж, защото му бяха казвали, че знаците с глава на българите са точно противоположни на останалите хора по света.
Но не посмя да попита, за да не усложни отново международното положение в колата, което току-що се беше умиротворило.

Няма коментари:

Публикуване на коментар