вторник, 8 март 2011 г.

Глава 35. Болният човек, 1866 г.

Великият везир Фуад паша беше вторият доверен човек, когото новият султан Абдулазис назначи на този най-висок пост в Османската империя. Вече пета година везирът старателно водеше делата на държавата, проникнат от примера на своя повелител за въздържание, отказ от излишен разкош, скромност и пестеливост и в личния живот, и в управлението.
Но това, че султанът забрани да се използват златни прибори за хранене в двореца и че съпругите му бяха само пет, а не цял харем от жени и наложници като на покойния му брат, едва ли щеше да избави държавата от огромните ù дългове към чуждите банки.
В момента главната грижа на великия везир не бяха точно финансовите затруднения. Нещо много се разбъркаха междудържавните отношения напоследък! Човек просто не може да ги обхване с ума си, камо ли да ги направлява!

След като бяха принудени да дадат автономия на Египет, ето че и населението на остров Крит се разбунтува. Искат присъединяване към Гърция! И онзи безумец Гарибалди, който почти успя да обедини Италия, им изпраща военна помощ! Какво нахалство! На север в Босна и Херцеговина се готви бунт, агентите му го потвърждават, а за капак на всичко и Румъния навирила рогата!
И пак този Бисмарк е в дъното на кашата там. Открадна от Дания Елзас и Лотарингия, а след това натри носа на самата Австрия в седемседмичната война. Една голяма и силна Прусия можеше да бъде добър съюзник на султана, но защо започна да си вре носа в Румъния? Да организира държавен преврат и да смени краля в едно васално на Турция владение е твърде нагло! И то само за да сложи на трона някакъв пруски принц!
Великият везир беше твърде изнервен и сърцето му се разтупка неудържимо. Нещо трябваше да се направи по отношение на Европа. Да се заздравят позициите на султана в големите имперски дворове. Та те взеха открито да му се подиграват. Във вестниците им постоянно наричаха Османската империя “болния човек”. Проклетите им вестници! Толкова ли не могат да си назначат цензори като тук?

На вратата се почука и влезе секретарят му.
– Кой ти разреши да влизаш? – викна по него Фуад паша.
– Извинявам се, паша ефенди, но нали искахте да повикам лекаря. Ето го, дойде. Да влезе ли?
– Пусни го – разпореди намусено пашата.
Напоследък никак не се чувстваше добре. Толкова грижи, толкова проблеми! Сърцето му нямаше да издържи. И тоя грък докторът все настояваше да идел да се лекува в чужбина. Във Франция да се лекувал! Че те ще го уморят там, нарочно ще го уморят, само и само да навредят на Османската империя, нищо че все се пишат приятели!

Лекарят влезе с поклони. Накара го да легне. Разсъблече го съвсем непочтително и пашата се почувства като най-обикновен стар човек, твърде пълен, безсилен и жалък. Докторът го преслуша и почука с дългите си кокалести пръсти и все сумтеше недоволно.
Тия проклети доктори! Само те гледат строго през очилата и нищо не ти обясняват!
“Не се ядосвайте, ага – казват. – Не се претоварвайте с работа и грижи. Сърцето ви е слабо, трябва да го щадите. Ето тези прахчета пийте по два пъти на ден и повече си почивайте. И жените май трябва да пооставите засега...”
Все с такива съвети ще те затрупат, които не можеш изобщо да изпълниш! Нито един от тях!
Как да си почине и да не се ядосва, като е затрупан с проблеми? И да не се уморявал! И да не ядял толкова много!
Великият везир се ядоса и изгони доктора. Всичко това и сам можеше да се посъветва. Нали тъкмо медицина беше завършил!
Но сърцето му отново се разтупка от този безсилен гняв и той все пак се принуди да изпие едно от горчивите прахчета, разбъркано в чаша с вода.
След малко му поолекна.

Та докъде беше стигнал? До Румъния. Османската империя беше приела обединението ù с княжество Молдова, само докато крал е Александру Куза. Сега, след преврата, устроен от Бисмарк, трябваше да настоява двете ù васални княжества отново да се разделят! Но великият везир си знаеше колко безрезултатни щяха да бъдат протестите и настояванията му. Добре, че поне българите не са се хванали и те за пушките, ами се занимават с някакъв си църковен въпрос. Трябвало да се отделят в самостоятелна църква, защото не били гърци!
Ето, ще посъветва султана да покаже благоволението си към покорната му рая. Ще започне да поощрява българите в борбата им да се отделят от гърците. По добре да ги подстрекава в следващите години да се хапят помежду си като кучета, за да не се съюзят и насъскат срещу господаря си. Пък и гърците много самонадеяни станаха! Помислиха си, че всички християни са им в кърпа вързани и могат да ги доят като крава с църковния си данък! А данъци на османската държава кой ще плаща? Много нагли гърци! Много нахални! Като тоя доктор преди малко. Ама ще видят те!
Великият везир поклати доволен глава. Поне един проблем в империята му изглеждаше разрешим.
Сърцето му се поуспокои. Може би и прахчето помогна.
Е, другите държавни въпроси ще остави за утре. Така де! Докторът нали му препоръче да си почива.

Няма коментари:

Публикуване на коментар