събота, 30 април 2011 г.

Историята трябва да признае: Георги Бенковски е създател на първата българска република

Интервю с Галина Златарева на Мария ПЕТРОВА, вестник "Марица", 30 Април 2011


– Г-жо Златарева, какво ви мотивира да напишете романа Медальонът?

– Може да ви изненадам, но това беше сблъсъкът между собственото ми повърхностно, ученическо познаване на събитията около Априлското въстание и повторното прочитане в сегашната ми възраст на "Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов. Оказа се, че този път открих събития и факти, на които преди изобщо не съм обърнала внимание. Особено ме порази пълната неосведоменост на самия Захарий за живота на Бенковски преди въстанието. И това бе в абсолютен контраст с обстоятелството, че животът му от момента на тяхната среща до гибелта на Бенковски е описан съвсем детайлно, едва ли не ден по ден и час по час. Това събуди у мен огромно любопитство за житейския път на този изключителен човек, когото и до днес историческата наука заобикаля. А истинската му значимост за това днес изобщо да я има България, е недооценена.


– Каква е връзката между миналите и съвременните събития, които се преплитат в романа?

– Връзката сме ние самите. Даваме ли си сметка, че зад гърба ни назад във времето се ниже редичка от предшественици, от хора, които, ако ги е нямало, и нас няма да ни има сега? Че постъпките на хората преди нас формират потока от събития, достигащи до днешния ден? Ние сме пряко свързани с миналото си, а с днешното си поведение предопределяме бъдещето на нашите деца. Затова не можем да сме безучастни към политическите пристрастия днес, към престъпността и корупцията, правейки се, че от нас нищо не зависи. Не зависи, ако ние стоим настрана, само гледаме и се подсмиваме на фалшивия или истинския ентусиазъм на някой политик. И освобождаването на България е нямало да зависи от Левски, Бенковски и другите апостоли, ако само бяха наблюдавали, ако не бяха стигнали до убеждението, че трябва вече нещо да се направи и че тъкмо те трябва да го направят. Затова днес ми звучат нелепо призивите да не гласуваме, за да натрием носа на политиците. Пасивността не е поведение. Тя е отсъствие от живота. Съвременната сюжетна линия в романа е за да покаже на днешния читател, че не трябва да отсъства от собствения си живот, както не са отсъствали Бенковски и неговите сподвижници.

– Разкривате един нов и непознат Георги Бенковски. Дали той и делото му са недооценени от историята?

– Напълно съм убедена, че е така. Това дори не е мое мнение. Още преди години Иван Хаджийски, авторът на "Оптимистична теория за българския народ" е изследвал живота му и е написал: "... Ние не само нямаме пълна животопис на този, без когото нямаше да видим свобода на 1878 г., но нямаме и цялостна оценка за неговата личност и дело".
Смятам, че на Бенковски трябва да се признае обстоятелството, че той освобождава, макар и за кратко, обширна българска територия, на която започва веднага, от първия ден, да гради държавност. Захарий Стоянов свидетелства за това ето как: "... Над къщата се развяваше голямото панагюрско знаме. То показваше, че тук се намира върховният глава на страната! На другия ден, когато оставихме Панагюрище, т.е. като излезе държавният глава от това здание, нашият войвода заяви, че знамето трябва да се смъкне... Бенковски свика панагюрските златари, на които даде 50 рубли екатеринки да му обковат саблята и да направят голям печат - държавен!".
Така че за мен Бенковски е първият държавен глава на България след 500 години робство и е създателят на първата българска република. Днешната ни република за мен е втора по ред. Това трябва да му бъде признато от историята.

– Разпознавате ли Георги Бенковски в съвремието? Дали някой ще е готов на подобна саможертва като него?

– Разпознавам личности, намерения и постъпки. Но нека не се заблуждаваме - днес ситуацията е коренно различна. Преди са се борили срещу единствения ясен враг и с една ясна цел - освобождение. Днес е трудно разпознаваемо коя от политическите сили за какво точно се бори – или просто се бори за власт. Трудно разпознаваемо е кой е по-искрен. Може би затова всички ги гледаме отстрани и сме пасивни. Или сме активни в неправилни посоки, накъдето ни тласне някой по-сладкодумен. Затова трябва да се мисли. А ние не сме отстрани. Ние сме вътре в страната си и всичко ни засяга съвсем лично.

– Според вас какви са идеалите на българите днес?

– Българите не са събирателен образ. Всеки има свои цели. Нека преуспява, стига начините му да не са непочтени и престъпни. Чрез напредъка на всеки от нас ще напредва страната ни като цяло. Но това означава всеки да се труди. А количествено много ми се струват тези, които все искат друг нещо да им даде и друг да им реши проблемите.

– За днешна България ли са мечтали участниците в Априлското въстание преди 135 години?

– Ако погледнем глобално, мисля, че до голяма степен днешна България покрива стремежите им. Ето как изглеждаме - република, закони, образование за всички, равни политически права, равни етнически права, равноправие между мъжете и жените, свобода за предприемачеството, отворени граници... Може би няма да изброя всичко. Не си мислете, че те не са си давали сметка за несъвършенствата на човека, на индивида, за лакомията на добралите се до власт. Искали са да построят идеалното общество, но са знаели, че ще им бъде трудно. Както ни е трудно днес на нас. Но от нас зависи законите все повече да се спазват, избраните управници все повече да работят. Нека не се хулим и окайваме постоянно, а да правим нещата както трябва. Българският ни нихилизъм е нещото, което отказвам да разбера и да приема.

– Според вас какво трябва да се промени или прибави в учебниците по история, което досега е премълчавано или деформирано около събитията, довели до Априлското въстание? В тази връзка как тълкувате липсата на Брацигово като град-участник в Априлското въстание в учебника "Човек и общество" за 4-ти клас - невежество или умишлен пропуск?

– Приемам го за неумишлен пропуск. Но може би не само Брацигово е пропуснато. Не можем обаче да натъпчем в главите на учениците всичката възможна информация. По-важно е да проумеят общия смисъл на събитията. Това се постарах да покажа в романа си - къде е била България тогава върху шахматната дъска на Европа. Това е много важно, за да разберем правилно събитията, които са се случили и защо са се случили така, а не иначе.

– Много българи, особено от младото поколение, не знаят истинското име на Георги Бенковски. Какво е вашето послание към нацията в навечерието на годишнината от Панагюрското въстание?

– О, колко гръмко звучи - послание към нацията! Когато името ми стане известно на цялата нация, тогава обещавам да отправя послание. Сега само ще припомня, че от времето, когато се е появил на бял свят Гаврил Хлътев, до момента, когато е загинал като Георги Бенковски, този невероятен човек е извървял страхотен път. Ако всеки от нас извърви "на ползу роду" поне половината от него, България ще стане по-добро място за всички нас. Още повече че днес не се налага да загиваме за идеите си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар