Обичам те със сребърна любов –
и скъпоценна, и необходима.
От нея, знам, и по-желана има,
но тя не е опора.
Тя, златната, те мами и привлича,
опиянява те със ласки скъпи
и с блясък би могла да те окъпе,
ала тя търси обич.
Не обича.
А аз ти давам сребърна любов.
От нишки сплетени я изковавам.
С годините тя бавно потъмнява,
но никой не остава
млад и нов.
Не ме забравяй. Не бъди суров
дори на своя връх, дори когато
ще те даряват щедро с чисто злато,
обичай ме
със сребърна любов.
автор: Галина Златарева
Стихотворението получи трета награда в конкурса "Любовта е пиянство или пиянство от любов".
Няма коментари:
Публикуване на коментар