понеделник, 30 януари 2012 г.

След отзивите за романа "Медальонът" предлагаме на вашето внимание една забележителна статия за книгата на Галина Златарева “Васил Левски – заблуди и истини”.
Забележителна е с това, че журналистът Христо Цеков, когото дълбоко уважаваме за родолюбивите му пристрастия, въпреки някои несъгласия с авторката, всъщност сам е забелязал тази книга, прочел я е и непредизвикан от никого (защото за нея нямаше специална рекламна кампания и представяне в книжарница) е направил нещо, което безброй литературни критици не правят – не си е поскъпил усилието да сподели с читателите на вестника професионалното си мнение.


Снимка





Книга за Васил Левски предизвиква размисъл за позиции на десетки светила в българската историография.


В ръцете ми е книгата на Галина Златарева "Васил Левски - заблуди и истини", издателство "Архипелаг", 2011 г. Приемам я като интересно четиво, добре и грамотно написано, което ми дава основание да приема, че авторката е запозната с живота на Апостола на свободата. Фактът, че се е задълбочила в детайлите при отделно изследваните ситуации, е показателен за наличието на сериозно авторско намерение и отношение към интересни моменти от живота и революционната му дейност. Отделен е въпросът, че в опита за оценки, анализи и изводи към безспорните дадености, заключенията в някои случаи са спорни. И в никакъв случай не могат да се приемат като абсолютни истини.
Заглавието на книгата подсказва, че целта на творбата е да се посочат големите истини. А може би и претенцията да се приемат като последни, безспорни. Нещо, което е трудно да се приеме, дори като философска интерпретация, без заобикаляне на субективизма. Отделен въпрос е, че според Адам Смит "Заблужденията, съдържащи в себе си известна част истина, са най-опасни."
Добре е, че я има книгата, защото чрез засегнатите моменти от живота и поведението на Левски се предизвиква размисъл за дозата на приемственост на изложените досега позиции от десетки светила в българската историография... Без да омаловажавам труда на авторката, ще споделя своето виждане като читател, който до известна степен е съпричастен, макар и непретенциозно, към прочетеното в книгата.
За кой ли път и от кой ли не се поставя въпросът за поп Кръстьо - доносник ли е, той ли е предателят, дали определението "доносник" е правилно преведено от турски език и пр. Съд или комисия е разпитвала Левски и людете от групата на Димитър Общи, участвала при обира на пощата в Арабаконак... За какво е осъден и има ли опити за спасяването му... Дете, юноша, чирак или калфа е убитият младеж на над 20 години... И други въпроси... За да се стигне чак до модела на потурите на Апостола като предпоставка за залавянето му при опита да избяга пред очите на турската полиция.
Не разбирам защо се поставя пак въпросът кой и какъв е Левски - революционер или духовно лице, след като той демонстративно доказа своето място в обществото на поробените българи... Какво се цели с намека, че при залавянето на Левски при Къкринското ханче Христо Латинеца е извън оградата на ханчето... Търси се още един предател? А не е изяснено, макар да е "захапана" темата за Поплуканов и предателството с разширяване версиите за парите на комитета - в кого са били, кой има интерес да се добере до тях... За "масонството" на Апостола са се опитвали да гадаят и други автори, но добре, че не е направено заключението, че е масон, защото никога не е бил!
Не мога да приема вплитането на името на Любен Каравелов в разсъжденията, че индиректно той е предателят на Апостола. Защото, видите ли, той е предложил и внушил на Апостола да се опира на Димитър Общи, който в крайна сметка е безспорният виновник за залавянето на Левски. Тази верижност в обратен ред не пасва да се адресира към създателя на БРЦК, поел ръководството му в онова тежко за България време. Заиграването с "българщината" на Хаджи Ив. Пенчович и неговите "контакти" с Апостола могат да подкокоросат някои "големи българи" -  съвременни, да поискат да издигнат паметник на поп Кръстьо и Ив. х. Пенчович заедно, по подобие на светите Кирил и Методий... Разбирам пристрастието на авторката към Г. Бенковски (има нейна книга за него), но да го изравнява с Левски и с титани като Раковски, Ботев, Каравелов..., звучи несериозно. Без да отричам личността в делата и поведението на Бенковски и неговото място в освободителното движение, за които много пъти съм писал, не мога да правя такава аналогия. Бенковски е Бенковски и той си тежи на мястото - такъв, какъвто се е показал, такъв, какъвто съществува в съзнанието на всеки българин.
...Но пак за книгата! Добре е, че я има, но самочувствието за доказана безспорна истина по отделните моменти следва да се приема с резерви... Субективизмът не е най-силният аргумент в доказване на дадена кауза. В случая ми допада философията на Паскал: "Само истината и правдата дават сигурност, само те дават покой и щастие на човека."

Статия на Христо Цеков

в. Дума от 11. Януари 2012, брой 8

Няма коментари:

Публикуване на коментар