понеделник, 6 февруари 2012 г.

СлавЯно българска ли е???

С голямо любопитство прочетох статията в бр. № 2 на „Словото днес“ със заглавие „Славянобългарска ли е Паисиевата Славянобългарска история?“. Написана от Кина Къдрева завладяваща, с много дух и патос, и с протест срещу десетилетни и дори столетни политики за националното ни обезличаване.        И аз не съм съгласна с тях. Това, което си е наше, не бива да бъде приписвано другиму. А най-малко нашата история.


        За тези, които са пропуснали статията, ще припомня, че синът на госпожа Къдрева й дал фотокопие на заглавната страница на Паисиевата история, на което тя дори с помощта на лупа прочела ИСТОРИЯ СЛАВНОБЪЛГАРСКА, т.е. липсвало онова толкова важно Я, с което всички от деца я знаем като ИСТОРИЯ СЛАВяНОБЪЛГАРСКА, и което Я ни било натрапено като прочит от панславистките домогвания на Русия към Балканите чрез русофилската ни интелигенция от преди и след Освобождението. Вярно, имало е такава руска геополитика, имало е такива домогвания.
        Обаче и аз като госпожа Къдрева съм много недоверчива към голословни твърдения и обичам да проверявам. Първо се опитах да „проверя“ на страниците на вестника, защото очаквах, че за нас, неосведомените, ще е приложила като илюстрация към статията си тази страничка от Паисиевата история, която толкова внимателно е разглеждала с лупа дори. Но за съжаление такова онагледяване на откритието нямаше.
        Затова се зарових в дебелите илюстровани исторически изследвания. И установих, че само ентусиазъм не стига, за да бъде изказано едно такова новаторско твърдение. Нужни са и доказателства, а фотокопията, които аз намерих и които са напълно достъпни в публичното пространство, съвсем не подкрепят твърдението на госпожа Къдрева.
        Нека само припомним, че творбата на Паисий ни е позната от няколко преписа. Това би било довод и в полза на госпожа Къдрева, и срещу нея, защото преписвачът е можел неволно или да добави, или да изпусне тази толкова важна буква.
       Само че на нито един от преписите буквата „Е“ или „Ят“ не липсва.
       Моля, убедете се сами.




        Тук съвсем определено четем „славЕнобългарска“, където заглавието калиграфски е изписано с големи и малки по размер букви и по тази причина някои читатели „не забелязват“ дребната буква „Е“.


 
        Тук отново виждаме буква „Е“ и то голяма.


 
        А тук виждаме буквата „Ят“, която можем да прочетем и като „е“, и като „я“.

         Ако тези аргументи са недостатъчни, тъй като не ни е известно какво фотокопие е държала в ръцете си Кина Къдрева, нека за най-сигурно се обърнем към първоизточника.
        Към написаното от ръката на самия Паисий.
        От десетилетия е известно, че в Атон се съхранява черновата на Паисий. Тя после беше открадната, после се появи в България, а накрая за наше съжаление трябваше отново да я върнем там. Но за предмета на нашия спор не е важно къде се намира, а какво нашият възрожденец е написал собственоръчно.

 
Ето какво.

        Съвсем ясно се чете едро изписаната ятова гласна.
        Само че нека се опитаме да застанем на позицията на госпожа Къдрева и да кажем вместо нея, че дори заглавието може да не е най-важното нещо, защото по-нататък Паисий продължава с думите: „О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?“ Значи за българщината става най-вече дума! За нашето българско самосъзнание и за нашата българска история!
         Това е така, разбира се. Никой никога не го е оспорвал. Винаги това се е изтъквало като смисъл и принос на Паисий за нашето народностно самоосъзнаване. Това е огромната му заслуга да ни има днес, да не сме се размили и изчезнали като народ. Няма сериозен изследовател, който да му е приписвал панславистки увлечения и да го е причислявал към проводниците на русофилската геополитика на Балканите. Просто очевиден факт е, че самият Паисий се е опитал да въздигне самочувствието на българския народ, унижаван и мачкан от гръцкото духовенство, като го противопостави и на високомерните, богати на писана история гърци, и на властващите турци, чрез самопределянето му като близък с останалото славянство. То е стояло извън пагубната турска и гръцка власт, развивало се е, творяло е литература, огласявало е историята си, владетелите си... Затова Паисий така патетично се провиква: „Или българите не са имали царство и държава?          Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе.
         За нас, българите, се е борил Паисий, за спасението на българската ни самоличност, дори причислявайки ни към славянството. Не за нашето обезличаване. И сега не бива превратно да четем „книжицата“ му или, четейки я, превратно да я тълкуваме, понеже се опитваме да отхвърлим довчерашните си „братя“ от североизток и да се прилепим към „братята“ от запад.
         Днешните ни политически пристрастия и спорове нямат никакво отношение към написаното от Паисий.
И ако дори заглавието му можем да пренебрегнем, защото тези съвсем не стоящи начело думи не Паисий е обособил като заглавие, нека се зачетем в написаното по-нататък:
        „От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци просияли от българския род и език, и за това подред написах в тая история.
          Не мога да си представя, че има разумен човек, литератор, филолог, който може да разгадае друг смисъл в тези думи, освен единствения, вложен в тях от самия Паисий.
          Той е искал да внуши на читателя си: „Не си сам и изоставен, българино, не бой се да вдигнеш глава и да заявиш кой си, защото не си отникъде и никой, а имаш братя и единоверци на този свят сред многобройния славянски род, и те ще те подкрепят.“ Неговото общославянство не е панславизъм, не носи в себе си тежки чужди амбиции, не служи на нашето обезличаване, а се оптитва да придаде физиономичност на объркания и самоотричащ се свой сънародник, който отдавна е бил забравил миналото си и не е знаел кой е.
          Затова не бива днес да си служим с „книжицата“ му за съвсем други цели, да разрешаваме днешни спорове, да я използваме ту като щит, ту като меч. Не бива талантливи писатели и други интелектуалци да се предоверяват (дори на синовете си), а да проверяват. Защото едно погрешно, но въздействащо с патос и искреност писателско изречение, понякога се чува по-гръмко и от най-аргументираното, но сухо научно твърдение. Познавам и дълбоко уважавам Кина Къдрева, но в случая тя е била подведена. Иначе не би написала такава статия, би се отнесла съвсем отговорно и към читателите си, и към творбата на великия ни възрожденец. Защото „История славЯноболгарская“ на Паисий е неговата книга. И то книга с голямо „К“.

Вестник "Словото днес", брой 4, 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар