Книгата

Добави в Svejo

Страхувам се за бъдещето на Книгата!

И то не заради изтърканото вече клише, че „мишката ще изяде книжката”. Видя се, че това не се случва. Напротив, книгата придоби и електронен вид.

Уплашена съм, че чиновничеството ще унищожи книгата, представяйки я като страховита опасност за нашето здраве.

Това още веднъж потвърждава какъв невероятен пророк е Рей Бредбъри с романа си „451 градуса по Фаренхайт” (1953 г.), защото преследването на книгата, за което той просто си е фантазирал, започна реално да се случва! И той за съжаление го доживя, защото почина през юни 2012 г. След като него го няма вече, още повече сме длъжни и без него да продължим борбата за Книгата!

Ще се опитам да удържа своята емоционалност по темата, защото иначе същото това чиновничество снизходително ще се подсмихне и всячески ще омаловажи написаното от мен дори в очите на хората, които обичат да четат книги. Затова нека продължа по-делово.

От хилядолетия книгата и писмеността са най-великото достижение на човешката цивилизация. Книгата е културна ценност с обществена значимост.

От столетия е прието в междудържавните отношения безмитното пренасяне на книги през държавните граници. Това е толкова изумително важна стъпка за човешките общества в различните държави, колкото е било прекратяването на войните и пропускане на състезателите през враждебни територии в елинския свят по време на олимпийски игри, колкото и по-късно постигнатото споразумение за закрила и неатакуване на екипи на Червения кръст и Червения полумесец по време на война.

Книгата трябва да бъде огласена и призната на междудържавно равнище за високо постижене и богатство на човечеството с всички произтичащи от това права за нея в световен аспект.

Книгата трябва да бъде призната и смятана само за книга и нищо друго, независимо от формите и материалите, от които е съставена – хартиена, електронна, от пластмасови материали, от плат или с добавки на плат, на сетивни вложки, на игрови елементи като пъзелови страници или разгъващи се страници, с разни видове закрепване като спирала, дръжка, върви и др, дори книжките за оцветяване.

Опитвам се да дам гласност на тази позиция и да реабилитирам книгата и мястото ѝ в човешкото общество поради нарастващите примери за деформации в мисленето. Примери за това как различни институции, служби и контролни органи (като правило несвързани по никакъв начин с книгоиздаването) се стремят да разделят книгите на различни видове и подгрупи. Те причисляват някои така обособени и дефинирани от тях подгрупи към други видове стоки и предявяват към тях изисквания, присъщи за тези други стоки, но неприсъщи на книгата.

Докато този чисто чиновнически подход все повече набира скорост и трупа изисквания, дефинира и предприема все по-ефективно рестриктивни мерки към отделни видове книги, книгоиздателите като цяло се оказват безпомощни да противодействат на тези прояви. Безпомощни са по две причини. Първата е, че процесът се е развил във времето без никакво участие от тяхна страна като професионална гилдия и без никой да се е допитал до техни организации за становището им. Втората е, че всички нарастващи изисквания за безопасност към книгата (и съответно с тях нарастващи рестрикции) са облечени в изключително хуманната, лъскавава и обезоръжаваща опаковка, че се предприемат заради сигурността на децата. Няма нормален човек, който да не прояви загриженост към децата и да не се съгласи, че това, което се дава в ръцете на едно дете, трябва да бъде безопасно за неговото здраве. По тази причина никой не иска да бъде охулен, че не милее за децата и е толкова назадничав и егоистичен, та се противопоставя на мерките за тяхната сигурност.

Само че най-после е време да се огледаме, да преценим създалата се ситуация и да дадем гласност на факта, че философията на тези толкова благовидни мерки и тяхното прилагане все повече се изкривяват и се насочват в абсолютно погрешна посока. Маскирани като загриженост за децата, те въоръжават чиновничеството в различни държавни и наддържавни служби с правила и указания за преследване на книги. Чиновниците са длъжни да ги спазват. Те ги следват безогледно, без да разсъждават и със завидно престараване, защото ако не ги спазват, ще бъдат обвинени в бездействие, в избирателен и субективен подход, в неизпълнение на преките си задължения. Така попаднала в мелницата на чиновничеството, книгата се оказва в положение на абсолютно беззащитна жертва вече не на хора и идеи, а на правилници и механизми, които стоят над човешкия фактор и с тях не е възможно да се спори.  

Затова възниква изключителната необходимост отново и изчерпателно да се дефинира понятието „книга” и тази дефиниция да стане общоприета и основна за всички намерения, действия и изисквания, които могат да имат отношение към нея.

Предлагам следната дефиниция, като не претендирам за уникалност и пълна изчерпателност:

Книга е всяко печатно произведение, оформено като книга, съдържащо текст и предназначено за четене, независимо от обема му, от наличие или липса на други елементи или характеристики към него или от материала, на който е отпечатано (хартия, текстил, изкуствен пластмасов носител), като при комбинирано изделие частта на книгата надвишава 50 % от съдържанието му; книга е и всеки неполиграфически вариант като електронна или аудио книга. За книги не се смятат вестници, списания, ноти за музикални произведения и картографски пособия.

Необходимо е всички държавни и наддържавни институции да приемата книгата като човешко богатство и да не възпират с разни видове закони, правилници, ръководства и таблици нейното безмитно и безпрепятствено разпространяване в света. Всяко рестриктивно отношение към книгата трябва да бъде смятано в противоречие с този най-висш неин статут и да бъде невалидно.

Самата идея да се свързват в съотносимост понятията „книга” и „вредност”, да се прокарва между тях знак за равенство или причинно-следственост, е абсурдна и античовешка!

Книгата трябва да бъде безопасна за употреба, особено за децата. Но това не трябва да означава, че книгата като изделие се включва в обхвата на мерките за безопасност и по-специално в мерките за безопасност на играчките. Книгата не е играчка, дори когато съдържа игрови елементи. Тя пак в основната си функция съдържа познавателност, упражнителност, литературност, води до натрупване на знания и умения у детето. Най-важното е, че такива книги създават първоначалния порив на детето да търси и обича книгата. Не бива у родителите да се създават страхови комплекси дали тази книга е безопасна за тяхното дете или не е, което води до решение да му купят не книга, а сладолед например или просто да му включат телевизора.

Трябва да се смята, че книгата по презумпция е безопасна, защото мерките по контрол на нейната безопасност трябва да бъдат насочени към строго изискване и следене да няма вредни вещества над допустимите норми в материалите, от които е създадена: хартии, картони, мастила, лакове, ламинати. Книгоиздателите да не бъдат принуждавани и преследвани за това, че не са консултирали и изследвали книгите си в лаборатории за изпитване на тяхната безопасност, да не бъдат наблюдавани под лупа дали са поставили знака СЕ за съответствие с изискванията за безопасност или са пропуснали. Книгоиздателите постоянно променят своя асортимент и не може постоянно да правят изпитвания и съгласувания. Когато изискванията за безопасност се съблюдават на ниво безопасност на материалите, то всякакви видове, заглавия и разнообразно конструирани и оформени книги неизбежно ще бъдат безопасни. Това е така, защото в цялото си милионно разнообразие книгите са съставени от само няколко материала.

Всичко това означава, че тежестта на отговорност трябва да премине от контрол над книгите и книгоиздателите към контрол над производителите на материали за книги.

Означава, че книгите трябва напълно да бъдат извадени от списъците и таблиците за безопасност на играчките (а не там постоянно да се добавят нови видове примери за книги-играчки)

Книгите трябва да се извадят и от раздел „играчки” на ТАРИК на митническите служби (TARIC - Tarif intégré des Communautés européennes, Интегрирана тарифа на Европейската общност с правила за вноса и износа на стоките в/от Европейския съюз). Може би мнозинството от хората продължават наивно да смятат, че книгите преминават границите, без да се облагат с мита. Това изобщо не е така. Не се облагат с мита стоки като тапети и тоалетна хартия например. Но от някакви си служби, необяснимо кога и как, са отделени някои видове книги и те се облагат с мита като най-обикновена стока. Нарушава се изначалният принцип за освободеност на книгите от мита, което води до глобално изкривяване на идеята за тяхното безпрепятствено разпространяване, и се позволява на служби и структури да изграждат свои определения за разновидности на книги, като и в този процес по никакъв начин не са участвали книгоиздатели – най-пряко компетентните хора по въпросите на книгата изобщо! Този митнически произвол също трябва да бъде прекратен.

Книгата е това, с което я свързват в представите си всички хора като целокупност. И тя отново трябва да заеме високото си място в ценностната система на човечеството.

Поставила съм си за цел да реабилитирам книгата на европейско и световно равнище. За да стане това, се нуждая от подкрепата на всеки човек, който е съгласен с разсъжденията ми, от подкрепата на всяка организация, институция и медия на всяко едно ниво. Подкрепяйки мен, подкрепяте книгата.

Галина Златарева,

писател, книгоиздател, дописен член на Българската академия на науките и изкуствата