Страхувам
се за бъдещето на Книгата!
И
то не заради изтърканото вече клише, че „мишката
ще изяде книжката”. Видя се, че това не се случва. Напротив, книгата
придоби и електронен вид.
Уплашена
съм, че чиновничеството ще унищожи книгата, представяйки я като
страховита опасност за нашето здраве.
Това
още веднъж потвърждава какъв невероятен пророк е Рей Бредбъри с романа си „451
градуса по Фаренхайт” (1953 г.), защото преследването на книгата, за което той просто си е фантазирал,
започна реално да се случва! И той за съжаление го доживя, защото почина през
юни 2012 г. След като него го няма вече, още повече сме длъжни и без него да
продължим борбата за Книгата!
Ще
се опитам да удържа своята емоционалност по темата, защото иначе същото това
чиновничество снизходително ще се подсмихне и всячески ще омаловажи написаното
от мен дори в очите на хората, които обичат да четат книги. Затова нека
продължа по-делово.
От
хилядолетия книгата и писмеността са най-великото достижение на човешката
цивилизация. Книгата е културна ценност с обществена значимост.
От
столетия е прието в междудържавните отношения безмитното пренасяне на книги
през държавните граници. Това е толкова изумително важна стъпка за човешките
общества в различните държави, колкото е било прекратяването на войните и
пропускане на състезателите през враждебни територии в елинския свят по време
на олимпийски игри, колкото и по-късно постигнатото споразумение за закрила и
неатакуване на екипи на Червения кръст и Червения полумесец по време на война.
Книгата
трябва да бъде огласена и призната на междудържавно равнище за високо постижене
и богатство на човечеството с всички произтичащи от това права за нея в световен
аспект.
Книгата
трябва да бъде призната и смятана само за книга и нищо друго, независимо от
формите и материалите, от които е съставена – хартиена, електронна, от
пластмасови материали, от плат или с добавки на плат, на сетивни вложки, на игрови
елементи като пъзелови страници или разгъващи се страници, с разни видове
закрепване като спирала, дръжка, върви и др, дори книжките за оцветяване.
Опитвам се да дам гласност на
тази позиция и да реабилитирам книгата и мястото ѝ в
човешкото общество поради нарастващите примери за деформации в мисленето.
Примери за това как различни институции, служби и контролни органи (като
правило несвързани по никакъв начин с книгоиздаването) се стремят да
разделят книгите на различни видове и подгрупи. Те причисляват някои така обособени
и дефинирани от тях подгрупи към други видове стоки и предявяват към тях изисквания,
присъщи за тези други стоки, но неприсъщи на книгата.
Докато
този чисто чиновнически подход все повече набира скорост и трупа
изисквания, дефинира и предприема все по-ефективно рестриктивни мерки към
отделни видове книги, книгоиздателите като цяло се оказват безпомощни да
противодействат на тези прояви. Безпомощни са по две причини. Първата е, че
процесът се е развил във времето без никакво участие от тяхна страна като
професионална гилдия и без никой да се е допитал до техни организации за становището
им. Втората е, че всички нарастващи изисквания за безопасност към книгата (и съответно с
тях нарастващи рестрикции) са облечени в изключително хуманната, лъскавава и обезоръжаваща
опаковка, че се предприемат заради сигурността на децата. Няма нормален човек,
който да не прояви загриженост към децата и да не се съгласи, че това, което се
дава в ръцете на едно дете, трябва да бъде безопасно за неговото здраве. По
тази причина никой не иска да бъде охулен, че не милее за децата и е толкова
назадничав и егоистичен, та се противопоставя на мерките за тяхната сигурност.
Само
че най-после е време да се огледаме, да преценим създалата се ситуация и да
дадем гласност на факта, че философията на тези толкова благовидни мерки и
тяхното прилагане все повече се изкривяват
и се насочват в абсолютно погрешна посока. Маскирани като загриженост за
децата, те въоръжават чиновничеството в различни държавни и наддържавни служби
с правила и указания за преследване на книги. Чиновниците са длъжни да ги
спазват. Те ги следват безогледно, без да разсъждават и със завидно
престараване, защото ако не ги спазват, ще бъдат обвинени в бездействие, в
избирателен и субективен подход, в неизпълнение на преките си задължения. Така
попаднала в мелницата на чиновничеството, книгата се оказва в положение на
абсолютно беззащитна жертва вече не на хора и идеи, а на правилници и
механизми, които стоят над човешкия фактор и с тях не е възможно да се спори.
Затова
възниква изключителната необходимост отново и изчерпателно да се дефинира понятието
„книга” и тази дефиниция да стане общоприета и основна за всички намерения,
действия и изисквания, които могат да имат отношение към нея.
Предлагам
следната дефиниция, като не претендирам за уникалност и пълна изчерпателност:
Книга е всяко печатно
произведение, оформено като книга, съдържащо текст и предназначено за четене,
независимо от обема му, от наличие или липса на други елементи или
характеристики към него или от материала, на който е отпечатано (хартия,
текстил, изкуствен пластмасов носител), като при комбинирано изделие частта на
книгата надвишава 50 % от съдържанието му; книга е и всеки неполиграфически вариант
като електронна или аудио книга. За книги не се смятат вестници, списания, ноти
за музикални произведения и картографски пособия.
Необходимо
е всички държавни и наддържавни институции да приемата книгата като човешко
богатство и да не възпират с разни видове закони, правилници, ръководства и
таблици нейното безмитно и безпрепятствено разпространяване в света. Всяко
рестриктивно отношение към книгата трябва да бъде смятано в противоречие с този
най-висш неин статут и да бъде невалидно.
Самата
идея да се свързват в съотносимост понятията „книга” и „вредност”, да се
прокарва между тях знак за равенство или причинно-следственост, е абсурдна и
античовешка!
Книгата
трябва да бъде безопасна за употреба, особено за децата. Но това не трябва да
означава, че книгата като изделие се включва в обхвата на мерките за
безопасност и по-специално в мерките за безопасност на играчките. Книгата не е
играчка, дори когато съдържа игрови елементи. Тя пак в основната си функция
съдържа познавателност, упражнителност, литературност, води до натрупване на
знания и умения у детето. Най-важното е, че такива книги създават първоначалния
порив на детето да търси и обича книгата. Не бива у родителите да се създават
страхови комплекси дали тази книга е безопасна за тяхното дете или не е, което
води до решение да му купят не книга, а сладолед например или просто да му
включат телевизора.
Трябва
да се смята, че книгата по презумпция е безопасна, защото мерките по контрол на
нейната безопасност трябва да бъдат насочени към строго изискване и следене да
няма вредни вещества над допустимите норми в материалите, от които е създадена:
хартии, картони, мастила, лакове, ламинати. Книгоиздателите да не бъдат
принуждавани и преследвани за това, че не са консултирали и изследвали книгите
си в лаборатории за изпитване на тяхната безопасност, да не бъдат наблюдавани
под лупа дали са поставили знака СЕ за съответствие с изискванията за
безопасност или са пропуснали. Книгоиздателите постоянно променят своя
асортимент и не може постоянно да правят изпитвания и съгласувания. Когато
изискванията за безопасност се съблюдават на ниво безопасност на материалите,
то всякакви видове, заглавия и разнообразно конструирани и оформени книги
неизбежно ще бъдат безопасни. Това е така, защото в цялото си милионно
разнообразие книгите са съставени от само няколко материала.
Всичко това означава, че тежестта на отговорност трябва да премине от
контрол над книгите и книгоиздателите към контрол над производителите на
материали за книги.
Означава,
че книгите трябва напълно да бъдат извадени от списъците и таблиците за
безопасност на играчките (а не там постоянно да се добавят нови видове примери
за книги-играчки)
Книгите
трябва да се извадят и от раздел „играчки” на ТАРИК на митническите служби (TARIC - Tarif intégré des Communautés européennes, Интегрирана
тарифа на Европейската общност с правила за вноса и износа на стоките в/от
Европейския съюз). Може би мнозинството от хората продължават наивно да смятат, че
книгите преминават границите, без да се облагат с мита. Това изобщо не е така. Не
се облагат с мита стоки като тапети и тоалетна хартия например. Но от някакви
си служби, необяснимо кога и как, са отделени някои видове книги и те се
облагат с мита като най-обикновена стока. Нарушава се изначалният принцип за
освободеност на книгите от мита, което води до глобално изкривяване на идеята
за тяхното безпрепятствено разпространяване, и се позволява на служби и
структури да изграждат свои определения за разновидности на книги, като и в
този процес по никакъв начин не са участвали книгоиздатели – най-пряко
компетентните хора по въпросите на книгата изобщо! Този митнически произвол
също трябва да бъде прекратен.
Книгата
е това, с което я свързват в представите си всички хора като целокупност. И тя
отново трябва да заеме високото си място в ценностната система на човечеството.
Поставила
съм си за цел да реабилитирам книгата на европейско и световно равнище. За да
стане това, се нуждая от подкрепата на всеки човек, който е съгласен с
разсъжденията ми, от подкрепата на всяка организация, институция и медия на
всяко едно ниво. Подкрепяйки мен, подкрепяте книгата.
Галина Златарева,
писател, книгоиздател,
дописен член на Българската академия на науките и изкуствата
Няма коментари:
Публикуване на коментар