вторник, 4 юни 2013 г.

Отражения в „Огледалото на времето” – 1366 г.

Йоан Кюклей, дворцовият историк на унгарския крал Лайош Анжуйски, бе почти връстник на владетеля, четиридесетгодишен, но имаше вид на по-възрастен, заради ситните бръчки около очите, които постоянно присвиваше. Но писането до късно на свещи изтощава зрението. Ето и сега стоеше надвесен над дебелата книга и старателно отбелязваше, макар и накратко, събитията на източната граница. Господарят му бе влязъл в конфликт с българския цар във Видин.


Той топеше перо в мастилницата и равно редеше думите:
„Крал Лайош Велики нападна с голяма войска Българското царство и като превзе престолния град на царството Видин, си го подчини. Плени владетеля му на име Срацимир, който се наричаше цар на българите, и като го отведе в Унгария, за известно време го държа под стража добре и почтено в крепостта на Загребското епископство, наречено Хумник...”

* * *

В същото време друг един доста по-стар мъж, който съвсем не гледаше на себе си като на историк, с болка в душата добави няколко реда към църковната книга, която бе преписал.
Свеждайки до нищожност своя твърде дълъг житейски опит, той редеше с ръката си:
„Написа тази книжка многогрешният и несмисленият по ум Драган заедно с брат си Райко в дните, когато унгарците владееха Видин и голяма мъка бе за народа по това време...”

* * *

По същото време в завладения от граф Амадей Савойски град Созопол на Черно море неговият секретар Антонио Барбериус пишеше много различен документ.
Той не бе исторически и тъкмо заради това трябваше да бъде съвсем точен – до половин и дори до три четвърти флорин. Сметководната му книга имаше приходна и разходна част, но напоследък записките му бяха все в приходната:
„Получих от ковчежника на госпожа цариградската императрица парите, които тя даде на господаря за изплащането на разходи за съоръжаването на кораби, когато той се отправи към земите на България за освобождаване на господин императора на Константинопол, който не можеше да се върне поради възпрепятстването от царя на България – 12 000 златни перпера по курса на Пера.
Получих от общината на град Емона контрибуция, наложена на жителите – 1100 златни перпера по курса на Несебър.
Получих от много и различни лица от град Несебър контрибуцията, наложена там от господаря – 938 и половина перпера, и от мнозина бедни хора на споменатото селище – 17 568 и половина златни перпера по курса на Несебър.
Получих от Несебър контрибуция от 2000 перпера в хранителни продукти за нуждите на свитата на господаря.
Получих от Джирардо ди Грамон, събиращ контрибуцията на град Анхиало 2734 перпера и три четвърти, макар тази контрибуция да била събрана в по-голям размер поради грабителството, което жителите на този град понасяха от хората на господарят в гарнизона там.
Получих от някакъв човек от Несебър, който бе обвинен, че изказал някакви сквернословия, 10 флорина с добро тегло.”
Антонио Барбериус трябваше всяка вечер да съобщава на господаря Амадей Савойски какъв е приходът за деня и колко са разходите. Имаше още малко време до залез слънце и щеше да успее с пресмятането.
Напоследък господин графът бе много доволен от сметките му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар