сряда, 18 декември 2013 г.

Езиковата дискриминация

Или как се финансират художествените преводи в ЕС

 

     Някои знаят, но други - не, че ЕС от години финансира провеждането на дейности в областта на културата. Сред тях е и превеждането на литературни произведения от един европейски език на друг, но то ставаше и става по много сложен и непрозрачен механизъм. 

     Един германски издател казва на българския автор: „Ще издам твоята книга, харесва ми анотацията, но ако някой плати превода”.
След като сме равнопоставени в ЕС и след като се декларира грижа за отделните култури и за взаимното им опознаване, би трябвало този издател да няма повече затруднения с българския автор, отколкото с немския, т.е. трябва да не прави допълнителни разходи за превода. Достатъчно е това, че той е положил усилие в подбора, ще плати за редактирането, предпечатната подготовка, хартията и самия печат, и ще се грижи за разпространението. Защото щом е вложил средства, той трябва и да спечели.
Но при сегашната културна политика в областта на литературата пред всеки другоезичен автор (например в Германия) се издига една невидима „берлинска стена”, която го отделя от книжарниците и читателите в там. Взех Германия за произволен пример, същото се отнася за Франция, за Англия и т.н.
   Сегашният литературен обмен в Европа може да се определи с юридическия термин „Езикова дискриминация”.

     Днес в българските книжарници ще видите книги от холандски автори, защото Холандия финансира превода на свои автори зад граница. Финансират ги и Финландия, и Норвегия, дори и малка Унгария. Но България е най-бедната страна в Европа и отделя толкова малко пари за преводи, колкото да не се каже, че изобщо не отделя. Нашето Министерство на културата и много правителства до сега само имитират дейност. Затова в българските книжарници ще видите книгите на всякакви европейски автори, но в европейските книжарници почти няма да видите книга на български автор. А изключенията са толкова малко, че само потвърждават факта на нашата абсолютна и непреодолима неравнопоставеност.
     Културната политика на ЕС по отношение на литературата трябва да се промени концептуално. Отпуснатите пари се разпределят от някакви анонимни администратори и консултанти за малцина одобрени и многократно повече отхвърлени. Това не е литературен обмен и грижа на ЕС за литературата, а имитация на дейност.
    Щом сме една обща финансова, стопанска и митническа територия, начинът да се превърнем в една територия на литературен обмен, е очевиден – всяка книга, която издател от една държава е пожелал да издаде, трябва да я получи на своя език. Затова ако авторът е от друга европейска страна, ЕС трябва да му финансира превода (или предварително и да следи за отпечатване наистина на книгата, или след отпечатването ù, или да плати направо на преводача – начините са различни). Повтарям – на всяка книга от чуждоезиков за издателя автор! Докато това не стане, ние, писателите, ще сме в положение на „Езикова дискриминация”.
Защо е нужно това специално финансиране на превода?
   Защото културният обмен в областта на музиката, живописта, скулптурата, балета и други невербални изкуства се осъществява безпроблемно. Изкуството на тези наши колеги достига публиката в която и да е европейска страна без никакви прегради между българина и германците например, между чеха и французите, между румънеца и холандците... На такъв творец е нужен само талант.

    На тазгодишния панаир на книгата в София дойде господин Карел Бартак, ръководител на отдел „Творческа Европа” в Европейската комисия, за да ни разясни новите правила и структури за финансиране на литературните преводи. Всичко, което изложих до тук, го казах пред събралите се и на него също, като висш представител на ЕС. И го попитах: 
„Допускате ли, господин Бартак, че щом България е родина на толкова даровити оперни певци, скулптури, художници, композитори и др., допускате ли, че тя е напълно лишена от таланти в литературата?
Ако приемате, че всеки народ има своите литературни дарования, ще направите ли необходимото европейската политика по отношение финансиране на превода да се промени из основи, така че на съответния издател да бъде финансиран преводът на всяка книга от един европейски език на друг?”
     Той сякаш не разбра или не пожела да разбере думите ми.
За съжаление не пожелаха да разберат изказването ми и неколцина колеги от българските книгоиздатели, които вече са получавали европейско финансиране за по няколко книги и се надяват за още. Сигурно от тяхна гледна точка е безразсъдно да критикуваш „Главния касиер” на отдела в ЕС, наречен сега „Творческа Европа”. Може би се притесниха, че заради мен той ще се разсърди на българските книгоиздатели и ще им отреже пътя към следващо финансиране. Обаче аз наивно смятам, че когато една истина е очевидна, тя трябва да се каже гласно. Особено в днешна демократична Европа.
    Само че да видим колко е демократична Европа по отношение на литературните преводи от един европейски език на друг.
За близо два часа господин Бартак ни представи (с думи и визуализация на екран) общите принципи и структурата на органите, от които ще зависи финансирането на литературни преводи за страните-членки. Споменаха се конкретни проценти за различните дейности, но без сумата, от която са тези проценти.
     После бяхме замаяни с невероятното число 1 милиард и 460 милиона евро, отделена в европейския бюджет за културни дейности. Обаче колко от тях ще бъдат за конкретно интересуващите ни литературни преводи – не се разбра.
     След това с елегантен пирует вниманието ни бе насочено към сложната административна организираност, която европейските политици и гравитиращите около тях културни специалисти са си съставили и утвърдили. Без да ви описвам подробно, можете да си представите как се структурира един административно-чиновнически апарат, чиято главна грижа е не друг, а именно той да стиска здраво в шепите си парите и да обгрижва нас (европейските издатели и автори), както сам прецени за най добре, според правилата, които си е написал, без изобщо да се е допитал до нас така ли се издават книги!
     Съвсем накратко регламентът изглежда така – за тези пари трябва да кандидатстват (чрез проекти за превод) Големи Организации, които представляват по-малки организации, и тези проекти да отговарят на определени критерии. А това ние от личен житейски опит вече знаем как се нарича. Нарича се „Финансова пирамида”. Та отдел „Творческа Европа” чрез своите служители, комисии, хонорувани литературни специалисти (анонимни, за да не можело да им се влияе), ще смели в сложния си административно-чиновнически механизъм всеки проект (за превеждане на 10 или 15 книги), за което ще употреби много човекочаса труд и ще плати много човекочаса заплати. И накрая ще определи кои няколко проекта се приемат за финансиране, и кои други десетки се отхвърлят.
     Ами ако в отхвърлените проекти има поне по една стойностна книга сред другите, която си е заслужавало да бъде преведена? Нищо, отхвърчава и тя в кошчето! А всяка книга е индивидуалност и не може, не е правилно, да бъде групово приемана или групово отхвърляна.
Просто книгоиздаването Не Функционира Така!

   Къде в цялата картинка е единичното желание на един френски (например) издател да издаде книгата на един български (или румънски, или чешки) автор, защото му е харесала?
    Самото книгоиздаване е също творчески процес и начинът по който функционира не се побира във чиновнически стандарти и регламенти. Който е бил поне на един-два международни панаира на книгата, е проумял как общуват издателите от различни страни, как се преценяват авторите и техните книги. Уверявам ви, не е по начина, който се опитват евроцентристки да ни наложат сега с административни мерки, с височайша анонимна преценка и централизирано финансиране. Финансиране, при което повечето от парите ще отидат за плащания по функционирането на административния механизъм и съвсем малко ще стигнат до самите книгоиздатели! Това ние, като бивша социалистическа страна, вече сме го преживeли и то се нарича „държавно регулиране” и още по-откровено – „цензура”.

    Нали е общоприет принципът: „По-малко държава и повече свободна инициатива” в рамките на закона, разбира се. А сега имам усещането, че Европейският парламент сериозно се е заел да изгради Европейска държава с непрекъснато нарастващ брой регламенти и със самоутвърждаващ се и самоовластяващ се административен апарат – твърде подобни на нашия бивш тоталитарен социалистически строй, от който едва се отървахме.
     Струва ми се, че не ни се иска да градим нов европейски социализъм. Струва ми се, че тъкмо такъв административен похлупак върху творческите дейности задушаваше творците и деятелите в областта на културата преди. Не бива да допускаме утвърждаването на такова грубо администриране като това, което все повече се затвърждава в ЕС. Не бива да допуснем такова незачитане на индивидуалния творец и натикването му в някакъв групов проектен пакет. Не бива да си затваряме очите пред откровено толерираната езикова дискриминация, която поставя в неравноправно положение пред който и да е чужд издател българския автор спрямо автора от неговия (на издателя) език.
     Господин Карел Бартак съвсем откровено си служеше с понятията „малки езици” и „големи езици” и ни обясни като нещо съвсем справедливо, че ще се предпочитат проекти за превод от „малък” (български, унгарски) на „голям” език (френски, немски), а не от „малък” на „малък”. Значи се смята за правилно взаимното ни културно опознаване в Европа да тече от малките към големите страни. А ние, малките, няма защо да се опознаваме помежду си! Това отново е дискриминация и по езиков, и по териториален признак.
Европейският съюз положи много усилия за отхвърляне на различни дискриминационни практики – по отношение на инвалидите, на жените, на малцинствата, на религията...
    Изглежда езиковата дискриминация е последната, която все още се прилага. А както виждаме – правят се усилия тя да бъде регламентирана и утвърдена, да бъде опакована от правила, административни структури и анонимни куратори. 

  Колкото повече интелектуалци, творци и общественици се противопоставим на тази несправедливост, толкова по-бързо преградите между европейските културни процеси наистина ще бъдат премахнати. Тогава наистина би могло да се осъществи международен литературен обмен, основан на простия дарвинов принцип – принципа на естествения подбор. Подбор от конкретен книгоиздател на оценена от него конкретна книга чрез финансиран превод от бюджета на ЕС за култура. А този бюджет се основава на паричните вноски от всяка страна-членка. Това са наши пари и трябва да можем да си кажем мнението как по-справедливо да се харчат.
Галина Златарева, книгоиздател и писател в България
Това мое мнение бе публикувано и в сайта fakel.bg 

2 коментара:

  1. Този въпрос не го ли уредиха Кирил и Методий през 9 век?

    ОтговорИзтриване
  2. Този въпрос не го ли уредиха Кирил и Методий през 9 век?

    ОтговорИзтриване