четвъртък, 23 януари 2014 г.

Теория за относителността на Правилата


Илюстрация на Спас Спасов към сборника "Приказки" 
от Ръдиард Киплинг, в превод на Галина Златарева.

След дълги и изтощителни наблюдения, след анализи на достойни или конфузни житейски ситуации и след невъздържани дискусии с компетентни и абсолютно некомпетентни специалисти, успях най-после да завърша този свой ментален (не идва от „менте”) труд за „Относителността на Правилата”, като част от „Общата теория на относителността”, неоснователно пренебрегната от гениалния Айнщайн.

Правилата, които някои наричат „закони” са два вида – писани и неписани.
Първо са се появили неписаните Правила и те са определяли взаимоотношенията между хората. Основавали са се на два основни принципа – полезност и справедливост (за всички хора и за всеки поотделно).
Неписаните Правила са били малко на брой и общи като обхват, защото човекът с несъвършения си мозък не е можел да помни неизброимо количество детайли.
Неписаните Правила са работели доста добре, докато преди няколко хиляди години се появила писмеността.
И тогава положението катастрофално се влошило!

Но като се има пред вид, че писмеността е била създадена с цел да се записват две основни неща – сметки и Правила (наричани още „закони”), а чак много по-късно разни поетични и религиозно-философски тинтири-минтири, то можем категорично да забележим, че увеличаващата се катастрофалност вече е абсолютно необратима.
Това още повече налага веднага (и за съжаление безплатно) да публикувам своя труд за „Относителността на Правилата”.

Ето основните изводи, до които стигнах:
1. Неписаните Правила са ненарастващо и антропопоносимо количество (това означава, че са толкова,  колкото нашият несъвършен мозък може да побере и проумее).

2. Писаните правила непрекъснато нарастват в геометрична прогресия. Те вече са толкова много и толкова детайлни, че от никого не могат да бъдат запомнени и затова постоянно биват записвани.
Неизбежно следствие: Постоянно се създава трудова заетост за увеличаващ се брой хора, които иначе биха били безработни. Това вероятно е единствената полза от цялостната безполезност на такова явление.

3. Установих следната зависимост – колкото по-подробно писаните Правила определят все по-дребни детайли от нашия живот, толкова повече се отдалечават от смисъла на неписаните Правила.
Неизбежно следствие: Всяко детайлно писано Правило, отдалечавайки се от неписаното, става все по-малко полезно и справедливо (т.е. все по-вредно и по-несправедливо).

4. Правилата не ги пишат всички хора, а селектирани при различни политически, религиозни или революционни обстоятелства.
Неизбежно следствие: Когато едно Правило масово не се спазва от всички, то трябва да се преразгледа от две гледни точки:
а/ Правилото е било неправилно формулирано или с промяната на обстоятелствата то е станало неправилно;
б/ наказанията за неспазване на Правилото не се прилагат или са нищожно малки.
Пример – от София се излиза на изток по шосе с разрешена скорост 80 км/ч. Пътен знак според някакво Правило сваля тази скорост на 50 км/ч. при караулката на КАТ, след което скоростта може да бъде веднага увеличена до 130 км/ч. За чие удобство е създадено това Правило? За единствения стоящ там катаджия, който почти няма причина да спре някого, или за стотиците шофьори, които поемат на път извън града? Ето такова Правило безспорно трябва да бъде преразгледано.

5. Когато безнаказно се нарушава едно Правило, това води до нарушаване и на неограничен брой свързани с него други Правила. Например – забранен е сексът с малолетни и между малолетни.
Неизбежно следствие: Когато циганите масово събират в семейно съжителство (обикновено без граждански брак) мъж с малолетно момиче или малолетни момиче и момче, това води до постоянно нарушаване на горното Правило и до поддържане на явлението „Деца раждат деца”. Но също така започва да не се прилага и Наказването със затвор на нарушителите на Правилото, забраняващо секса с малолетни (наричан още педофилия).
Неизбежно следствие от горното следствие: Създава се усещането, че Правилата ги спазва, който си иска, а който не иска, не ги спазва. Това означава, че за някои няма Правила.

6. Постоянното писане на всякакви Правила за всякакви детайлзирани взаимоотношения неизбежно води до това – някое Правило, написано за едно нещо, непременно се оказва в противоречие с други детайлни Правила.

7. Лавинообразно нарастващото количество писани Правила води до ускореното им отдалечаване от неписаните във всички посоки, а тяхната взаимосвързаност, полезност и справедливост става все по-хипотетична.

8. Писането на Правила води до пристрастяване. Никой не би се отказал доброволно от мястото си сред управляващите, само защото неколцина „красиви, интелигентни и платени протестиращи” били излезли на улицата и повече от половин година поради липса на въображение викат само „Оставка!” и „Кой кой, кой?”. Практическият опит е доказал, че пристрастените към какъвто и да е наркотик е добре да бъдат изолирани от изкушенията и лекувани. Стига да има Правила, по които да им бъде поставена правилната диагноза.
Неизбежно следствие: Пишещите Правила никога не пишат такива, които могат да бъдат използвани срещу тях.

9. Писаните Правила биват два вида – правилни и неправилни. Това разделение възниква като технологичен дефект единствено поради факта, че Правилата ги пишат хора.
Неизбежно следствие: Когато едно Правило е неправилно формулирано, то не само че не е полезно и не е справедливо, но нанася повече вреди, отколкото ако го нямаше.

10. Правилата, написани от неправилни хора, винаги са неправилни.
Хората могат да бъдат неправилни, понеже са неправилно упълномощени (например човек с образование по философия и синтаксис да пише правилата за дейността на спортистите), или са неправилни, понеже пишещият ги е злонамерен егоист и правилата му са само в негова полза (и на обръча от фирми около него).
Неизбежно следствие: Правилата, писани от управляващите, не са в интерес на управляваните.
Неизбежно следствие от горното следствие: Тези, които пишат Правилата, никога не биха ги променили доброволно.

Извинение:
Имах намерение да формулирам 5 извода, но очевидно и аз съм увлечена от общия устрем за писане, затова не можах да се удържа и ето че станаха 10. Ще се опитам да спра до тук. Много ви се моля да ме извините. И да не се отчайвате и изпадате в депресия, особено от извод № 10 и двете му неизбежни следствия. Той все пак е само извод, а не Правило.
Може пък да има начин да бъде променен?
С уважение и умерен оптимизъм, Галина Златарева

Няма коментари:

Публикуване на коментар