събота, 10 май 2014 г.

ЧУКНАХ ГИ

Здравейте, приятели!
Утре Галина Златарева има юбилей. Става на 60.
По нейна молба ви поздравяваме с нейно стихотворение, писано преди 15 години, по повод 45-ия й рожден ден.


ЧУКНАХ ГИ

Чукнах ги – четиресет и пет
камъка във коша на гърба ми.
И на мен се ще да нямат чет,
а пък ето на – все пак броя ги.

Големи като тикви в тоя кош,
те бавно натежават, натежават...
Вярвам си, че имам сили още
и не давам си да се предавам.

А много са – и ръбести, и кръгли.
Превиват невидùми моя гръб,
но пътя ми със смисъл са изпълнили
и всеки камък ми е много скъп.

Те трупат се и тегнат върху мен.
Уплаших се, че време като мине,
когато се погледна някой ден,
ще видя само каменна купчина.

Ако приседна и подвия крак,
те много бързо стават много тежки.
Но аз съм се изхùтрила. Че как!
Май късно го разбрах, но няма грешка.

От дните си вихрушка завъртях
и нямам намерение да спирам.
А камъните в коша изпомлях
и се посипа пясък-звън подире ми.

Е, чукнах ги четиресет и пет –
като яйца големи и завършени.
Но с моята изпитана рецепта
и още толкоз няма да ме скършат.
1999 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар