Вашите коментари

В този раздел публикувайте вашите впечатления, коментари, критики и препоръки към романа и авторката.
С обещание, че и тя ще участва в дискусиите! ;-)

Коментари на читатели от нета:

Dimo

Рубен Лазарев, "Пингвините"

Мисличка

христова
Аплодисменти за авторката.Дори 15 годишния ми син беше завладян от книгата.Това е една ПЕРЛА в жанра исторически романи.

50 коментара:

  1. Признавам, напредвам бавно, но мнооооого ми хареса, че има едно пасажче за мен - на 126 страница - за бирата в ръка между блоковете, полицията и обяснението, че съм от България. Сега го изпратих на доста хора и ги подканвам да купят книгата и да я четат :)

    ОтговорИзтриване
  2. Грациела Димитрова12 август 2010 г., 18:54 ч.

    Имала съм нужда от тази книга отдавна. Това е класика и трябва да се изучава в училище! Как са навързани детайлите, да се изясни цялостната обстановка, невероятно...Толкова информация и толкова факти?! Много труд и много талант!
    Особено ме развълнува прочетеното накрая в биографичните данни, че оцелялото бебе при клането в с.Бояджик е Джон Атанасов. Просто настръхнах от Пръста на съдбата.
    Нахвалила съм романа на всичките си приятели. Дори синът ми и негови приятели събраха парички и я купиха за рождения ден на тяхна съученичка.
    Тази книга има само един "недостатък" - за хора като мен, които четат за заспиване вечер - тази книга не става за приспивателно, прекалено е вълнуваща и осъмвах с нея... Другото "лошо" е, че сега каквото и да захвана да чета ми се струва посредствено.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Абсолютно споделям всяко едно ваше чувство,което сте написала.Всяка книга след "Медальонът" е толкова бледа и скучна...Но бебето,което е оцеляло не е Джон Атанасов,а неговият баща.

      Изтриване
  3. Набрах скорост и вече чета като невидял "Медальонът" по цели дни и нощи и така ми кипи кръвта като все повече наближава Априлското въстание, че ми иде да изляза пред блока и да се бия за родината си...

    ОтговорИзтриване
  4. дни и нощи ... Гого, айде по-сериозно :)
    Аз последните 200 страници на втората част ги прочетох за няколко часа след нощна смяна .....

    ОтговорИзтриване
  5. Какво ти - аз реално започнах да я чета неделя, по 1-2-3 часа преди да си легна. Преди малко свърших първата част, сега лягам и утре пак преди лягане започвам втората. Уникална е книгата! Много ми въздейства!

    ОтговорИзтриване
  6. има уникално въздействие - така е ....
    А ти .... май вече месец я четеш ... че и повече :P
    несериозна работа ..... :P

    ОтговорИзтриване
  7. Уф, не бе - нищо не разбираш. Бях прочел 100 страници преди 2-3 месеца, после я бях оставил над леглото и не бях чел нищо до онзи ден. Изведнъж неделя като ме прихвана - още 400 не усетих кога отлетяха, а имам време само вечерите :)

    ОтговорИзтриване
  8. дерзай :)
    книгата е шедьовър и неустоимо четиво за всеки истински българин !!!

    ОтговорИзтриване
  9. Напълно потвърждавам! Според мен всеки българин, който се интересува поне малко от къде е тръгнал и каква е историята му, трябва да я прочете! Сигурно ще направя доста коментари като я дочета, защото имам чувството, че най-интересното предстои във втората част... А само като си представя и в момента как ме вдъхновява и как ме изпълва!!!

    ОтговорИзтриване
  10. Въпреки глупавото ми предубеждение към български автори, особено съвременни, и вечния стремеж щом ще давам пари да е за нещо прехвалено и по-възможност западно, то трябва да призная че "Медальонът" страшно много ми хареса. Имах нужда от такъв поглед към историята ни. Някак си чак сега с помощта на авторката можах да ни видя като част от Европа и света в онези години. Образът на Бенковски е много плътен. Някой части свързани с Чайковски и Бисмарк тук таме доскучават, искаше ми се да прочета нещо повече за Левски и Ботев, вместо за тях, но това са дреболии. Определено ми хареса и понеже със сигурност ще се препрочита, втората част си я поръчах с твърди корици.

    ОтговорИзтриване
  11. Много интересна и вълнуваща, поне до момента, до който съм стигнала. Емоционален заряд, напрежение и тънко нюансирана дишаща емоционалност. Книгите " Медальонът" са извор на вдъхновение и нестихваща енергия. Аз също съм писателка, но когато забележа нещо трогателно и до болка искрено, винаги давам обективното си мнение. Книгата наистина е добра и заслужава да стане българския исторически роман на годината. Дай Боже, и аз един ден да напиша нещо толкова вълнуващо и емоционално, с което да прославя страната ни в чужбина.

    ОтговорИзтриване
  12. Каквото и да кажа за тази невероятна книга ще звучи недостатъчно - тя е просто уникална и изумителна.
    Искам да споделя и аз една историйка, която ми случи. В деня, в който я купих трябваше да пътувам в командировка до Сливен. На входа на хотела, в който отседнах имаше паметна плоча на която се споменаваше за някакъв си Михаил Чайковски (фамилията на известният руски композитор пък този се оказа поляк), който бил преводитетел на казакалая, воискова част съставена от поляци и българи!? Вечерта си легнах и зачетах книгата ... и стигнах до Садък Паша - е преполових първата част.:)

    За авторката Галина Златарева мога да кажа само, че тя е нашият Хенри Сенкевич, само че с много по-силна и най-вече достоверна книга ... и ако тя пишеше учебниците ни по история със сигурност нямаше има толкова неграмотни българчета.
    С нетърпение очаквам следващият й роман ... надявам се, че такъв ще има.:)

    ОтговорИзтриване
  13. Книгата е невероятна, завладяваща и страшно интересна. Действието увлича читателя и го прави не просто страничен наблюдател на случващото се, а участник в него. Кара те да се замислиш след всяка прочетена глава. Съдбите на всички са толкова изкусно преплетени, че в един момент осъзнаваш, че и ти си пряко свързан с описаните събития.
    Прочела съм много исторически романи, описващи различни етапи от нашата история, но малко са тези, които са ми въздействали толкова силно. Вярвам, че книгата ще заеме своето подобаващо място сред неформалните ни учебници по история на България и Европа.

    ОтговорИзтриване
  14. А аз си мислех, че след Цончо Родев, никой исторически писател не може да ме впечатли. БЛАГОДАРЯ за огромния труд, който си хвърлила, Галина!!!

    ОтговорИзтриване
  15. Обиам да чета... много! Чета от дете, много... до идването на "демокрацията", която ми отне възможността да си купувам книги! Последната си купих преди 10 г. по случай рожденният си ден! Приятел ми препоръча интернет страницата на МЕДАЛЬОНЪТ. Пак имах достъп до хубава книга, но до заветната 40 глава. Знам, че и на авторите е трудно... но няма ли начин да се договорят с разпространителите в интернет пространството и да печелят от това и те, а ние да можем да дочетем тази великолепна книга?!
    Благодаря госпожо Златарева, че сте създали този уникат, така необходим за нашето време!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нещо не мога да схвана. Имате компютър, имате интернет, а нямате 12 лева за тази книга (за електронния й формат, от библио.бг примерно) ??? При все, че явно Ви харесва. Не искам да ви се бъркам в кесията, ама някак некоректно към авторката се получава ... и некрасиво. Ако пък наистина не можете да си го пзволите, просто чакайте да се появи някъде безплатно цялата книга, което ще стане рано или късно.

      Изтриване
  16. Това е могъща книга! Странно е някой да се жалва, че не може да похарчи двайсет и няколко лева за нея а сигурно дава всеки месец по толкова я за цигари я за сладолед на внуците си. на мен не ми трябваше да прочета и 40 глави за да разбера, че няма да си дам парите напразно. но всеки си знае дереджето обаче ми омръзна да слушам все да се хленчи и да се чака някой да ти даде милостиня, социални помощи или четиво на аванта. Тази книга ако не друго, събужда поне заспалото ни лично достойнство.Който я прочете до края разбира се, а не само до 40-ета глава.Като я свърших ми се искаше да намера веднага някоя друга на авторката. Сега ще си купя книгата за Левски, макар че не е роман.

    ОтговорИзтриване
  17. Димитър Стоянов18 юли 2011 г., 12:08 ч.

    Книгата е прекрасна. Заслужава да бъде в личната библиотека на всяко себеуважаващо се българско семейство. В нея по един вълнуващ начин са разкрити образите на геройте от Априлското въстание отдали живота си за освобождението на България. Имам една малка забележка към авторката. В клането на населението от Перущица авторката посочва като участници само турците от село Устина, докато в книгата си "Български хроники" - Стефан Цанев посочва турците от село Тъмръш. За отмъщение на местните помаци същото е изгорено от Перущенлий през 1877 и 1912

    ОтговорИзтриване
  18. Галина Златарева17 август 2011 г., 19:52 ч.

    Здравейте!
    Благодаря на всички, които ми писаха или изразиха в други форуми мнението си за романа ми "Медальонът"!Щастлива съм, че оценките на почти всички са толкова възторжени. Бих се радвала да коментираме всякакви теми по него или по новата ми книга за Левски, която е публицистика, а не роман. Всяка дискусия ще бъде полезна за мен самата и за подготвяното ново издание.
    На последното мнение, написано от господин Стоянов, бих казала, че много детайли и подробности наистина не са включени, не защото съм ги пренебрегнала, а защото обемът на романа сигурно би набъбнал двойно. А той и в сегашните си 2 тома действа обезкуражаващо на доста читатели.
    Искам да се обърна към тези българи, които влизат в блога от различни краища на света, и това се вижда от картата. За мен е интересно как възприемате такова четиво далече от България, дали сте чели самия роман или само тук публикуваните глави.
    Очаквам следващите ви писма!
    Поздрав на всички, Галина Златарева.

    ОтговорИзтриване
  19. Потърсих в интернет, за да намеря евентуално e-mail на Галина Златарева и да й напиша благодарствено и похвално писмо, защото снощи не можах да заспя от четене на "Медальонът". А още с първите прочетени глави ми се прииска да я поздравя, да й благодаря за този разкош, който държа в ръце и вместо да ме приспи ме ококорва. Исках да й кажа колко се радвам, че я има и че пише толкова хубаво, че е толкова "моглива"! Исках лично да я помоля и окуража да продължава все така, сякаш този роман си е лично мое откритие и тя го е писала за мен. Страхувах се, да не би да не е получила достатъчно похвали и морална награда за този ТРУД.
    Гугъл ме доведе в този сайт и видях, че всички коментари преди мен казват същото, което и аз исках да кажа. Толкова отдавна не ми се беше случвало да харесам произведение толкова много и всички останали също да го харесват. Хубаво е!
    Благодаря Ти, Галина!
    С огромно уважение, Емо Башев

    ОтговорИзтриване
  20. Купих си книгата(първа част) през лятната ми отпуска в родината по препоръка на една приятелка и се изненадах от лекотата, с която се справи с "лекия" ми скептицизъм към т. нар. съвременна българска литература. Като филолог с интереси към родната история оценявам огромния труд, довел до появата на творбата. Има ли вариант да се поръча книгата и да се достави в чужбина? Или поне да се чете он-лайн...Все пак и извън България има българи, които искат да четат на български...
    Поздравления на авторката!

    ОтговорИзтриване
  21. Здравейте!
    Разбира се, възможно е книгата да бъде доставена и в чужбина, но за съжаление няма как в такъв случай да поемем разходите за доставката (тя е безплатна само за София).
    За да мога да ви отговоря по-точно колко би струвала подобна поръчка, моля да пишете на имейла на издателството – office@arhipelagbg.com, като уточните:
    1. И двата тома ли ще желаете да поръчате?
    2. С твърда или с мека корица?
    3. За коя държава е поръчката?
    Благодаря за интереса!
    С поздрави
    Миглена Звезденова

    ОтговорИзтриване
  22. Поглъщащ роман!
    Започва леко и небрежно, но така те грабва и въртележката от минали и днешни събития така набира скорост, че накрая те оставя без дъх.
    Защото междувременно не можеш да слезеш, не можеш да спреш да четеш до последната страница.
    Накрая остава едно единствено разочарование - че все пак си го прочел.
    Ще има ли продължение или нещо ново от Галина Златарева?
    П. А.

    ОтговорИзтриване
  23. Една от най-хубавите книги която съм чел,а именно историческият роман "МЕДАЛЬОНЪТ".Благодаря Ви,че ви има г-жо Златарева.Вие сте един съвременен будител в днешна България.

    С уважение:И.Ангелов/гр.Видин

    ОтговорИзтриване
  24. Галина Златарева6 януари 2012 г., 18:21 ч.

    Благодаря на всички, които писахте в блога през отминалата година и изразихте впечатленията си от романа ми.
    Благодаря за хубавите думи! Вашите насърчителни мнения подкрепят убеждението ми, че не е излишно това, което съм направила и има смисъл да пристъпя към следващата си идея. Много работа ме чака. А междувременно вероятно в средата на тази година ще се появи третото издание на "Медальонът".
    Пожелавам на всички здраве и лични успехи.

    ОтговорИзтриване
  25. Благодаря зя прекрасния роман "Медальонът"
    Янка Минкова

    ОтговорИзтриване
  26. Димитър Рангелов14 януари 2012 г., 22:55 ч.

    Колебаех се, преди да напиша мнението си, защото не бях сигурен дали ще успея достатъчно убедително да изразя какво възхитително усещане изпитах, прочитайки и последния ред от романа "Медальонът".
    За него може наистина или с едно изречение да "ахне" човек и благоговейно да замълчи, като още дълго продължи да го съпреживява, безсилен да изрази разнопосочните му въздействия.
    Или трябва да го коментира сериозно и задълбочено. Да си даде сметка какво послание към нас, днешните българи, е сътворила Галина Златарева. Трябва да се прочете още веднъж, за да може човек да достигне до големите му дълбочини, които според мен стоят неизследвани и неоценени под повърхността на динамичния разказ и неспирната въртележка от малки случки или големи събития, в която са въвлечени персонажите му. Едва след като си прочел романа и след като дни наред не можеш да се освободиш от въздействието му, едва след като започнеш упорито да се тормозиш сам с въпроса "какво му е толкова силното", като е уж просто един разказ за преплетен поток от събития, може би ще напипаш отговора. Не знам дали най-същественото е това, до което аз стигнах, но ми се иска да го споделя. Въздействието на този роман е в странно силния му житейски реализъм (ако изобщо съществува такова литературно определение), в който авторката ни показва най-великото нещо - КАК ТЕЧЕ ЖИВОТЪТ. Виждаме как отначало и малките, и големите хора са въвлечени в въртележка от събитията около тях и как след това, натрупали житейски опит от победи и поражения, самите те започват да въртят тази въртележка.
    Този роман трябва да бъде изучаван в университетите. Той заслужава литературоведите да го анализират и коментират. Той вече стои до върховете в нашата литература. Само дето никой "капацитет" не си е направил труда, или в заслепението си по разни модернистични течения не се решава да отдаде заслуженото на нещо толкова "класично".
    Романът "Медальонът" е чисто злато в бледата ни литература. И не заради златния медальон на корицата, а заради златната си сърцевина, която спира дъха ти и извиква сълзи в очите.
    Сигурно се изразявам много емоционално, но още съм под силното въздействие на тази Творба с голямо "Т". А не съм и литературен анализатор. Обаче с радост бих прочел и нещо по-задълбочено.
    Остава ми за финал и аз да кажа на авторката Галина Златарева "Благодаря за прекрасния роман! И дълбок поклон пред таланта Ви! И да очаквам следващия Ви шедьовър!"

    ОтговорИзтриване
  27. Надежда Тодорова21 януари 2012 г., 19:46 ч.

    Благодаря за прекрасната книга! Може да се сравнява само с "Под игото". Висока класа! С нетърпение очаквам нови романи на подобни теми.

    ОтговорИзтриване
  28. Дали нашите литературоведи четат книгите на съвременните автори? Дали ги четат в Министерството на образованието и в литературния институт на БАН?
    Ако бяха прочели "Медальонът", щяха веднага да го включат в литературата за изучаване от средния курс на училищата и в университетите. Той трябва да бъде изучаван и заради литературните му достойнства и заради историческата многообхватност и достоверност.
    Четете, госпожи и господа доценти и професори! Иначе защо сте ни?

    ОтговорИзтриване
  29. Димитър Рангелов12 февруари 2012 г., 11:39 ч.

    От доста време си мисля, че отдавна Димитър Талев и Димитър Димов щяха да са потънали в забвение, ако появата на техните творби е била посрещната с такова изумително безразличие и мълчание. Защото дори настървеният лай на дребните драскачи срещу "Тютюн" може да е бил отрицание, но не е бил мълчание.
    А за "Медальонът" се мълчи, просто защото днес няма литературни критици, а хвалебсващи наемници. Ако не получат пет лева, защо да си отварят лаптопа?
    Не знам как и кой ще излезе от това литературно блато. Няма го ерудита, който да си направи труда да отсява зърното от плявата.

    ОтговорИзтриване
  30. Dilyana Stoyanova Faulkner2 ноември 2012 г., 11:34 ч.

    Здравейте Госпожо Златарева,
    Пише ви Диляна Стоянова от Разград. Запленена бях от вашият роман "Медальонът" и смятам че тази книга трябва да достигне колкото се може повече хора в България и чужбина. Работи ли се по превеждането и на Английски? Ако не, аз много бих искала да помогна. Аз живея в Америка вече 10 години и съм завършила иниверситет тук. Аз зная перфектен Английски и с удоволствие бих я превела.
    Благодаря ви за отделеното време.

    ОтговорИзтриване
  31. Благодаря на всички за хубавите думи!
    Диляна, трогната съм от желанието Ви да помогнете. Романът е преведен на английски от англичанин. Не успявам единствено да осъществя контакт с издател. Радвам се, че все пак и зад океана имам читатели!
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  32. Лъчезар Минчев18 декември 2012 г., 12:09 ч.

    Галина,

    По същество съм съгласен с теб.

    В общи черти наистина книгата е най-голямото достижение на човечеството, защото без книга няма предаване нито на знания, нито на култура. Даже бих казал, че за културата и изобщо за съзнанието на човечеството няма по-основополагащо нещо от книгата.

    Не съм съгласен, че чиновничеството води борба конкретно против книгата, а мисля, че води борба против останалата част от човечеството. Чиновникът не произвежда нищо. Той дори не отчита нещо в много случаи. Той само води някакви документации и знае, че не е необходим.

    Стругарят на дърво може да ни възхити с прекрасно стругован детайл, може да обере овации с четири красиво струговани крака на маса и един прост плот върху нея. Зидаро-мазачите, инженерите, художниците, дори издателите (с извинение) нещо произвеждат и са полезни. С изключение на чиновника, който само консумира доход, създаден от друг.

    Въпреки това обаче чиновничеството не само не намалява, а се плоди все повече и повече. Чиновникът търси и си измисля начин да се доказва, като с това се самоубеждава, че има значение, а убеждава и другите, че е важен и си заслужава те да му дават заплата. Начинът, който чиновникът е измислил, е да упражнява власт. Така той от ненужен става дори по-голям от теб, защото ти започваш да зависиш от него, а не той от теб. Важният започва да зависи от неважния.

    В ЕС, ЕК един чиновник „защитава” годишна заплата 200 000 евро. Следователно трябва да даде на всички да разберат колко е важен и да прояви много повече власт – върху цяла Европа. И като краен резултат седят и измислят глупости. Купувам си запалка по улицата – тя не пали. Може да я натисне само изявен тежкоатлет с много медали на възраст до 25 години. Да не направели децата пожар, затова запалките не трябвало да могат да се натискат лесно. А те въобще не могат да се натискат.

    От това, което прочетох, книгите да са безопасни за децата. Че то детето и книга от ламарина да му купиш, може междувременно да се задуши, като налапа края на чаршафа си. Това е една идея – и чаршафите да се забранят, ако не са от твърда материя Иначе съвсем определено са опасни. Дървени или тенекиени чаршафи, защо не?

    Да реабилитираш книгата в световен мащаб е много красива идея. По-интелигентните хора вече се връщат пак с копнеж към книгата, виждаме го. Твоята идея е направо гигантска по мащаб. Мисля обаче, че по-полезно би било да се направят няколко срещи и културно да се обясни на съответните чиновници да си застанат добре на интелигентните, културни, здравомислещи и разбиращи всичко български крака и да не изпадат в диктатурно-административни мании. Мисля, че ще разберат, че не бива да се прекалява и че могат дори да бъдат полезни на книгата във всичките й форми.

    Поздрави на всички, които я правят – Книгата.

    Лъчезар Минчев, книгоиздател.

    ОтговорИзтриване
  33. Здравейте Галина!
    Странно се запознах с Вас, макар и задочно! :) Романът, беше изчерпан в книжарниците на Хеликон, но го открих в Сиела. В началото съм все още - стигнах до разговора на Волков с Чайковски. Галина, вие сте създала една прекрасна книга! Бързам да ви го кажа! Стилът ви на писане е много хубав! Писателят трябва да е много неща едновременно - разказвач, психолог, филолог и в случая ... историк и бих казала и...детектив! Освен това, трябва да има развита интуиция и да разчита знаците по пътя по който го водят героите от романа му. И понеже тук има реални личности е нужна изключителна прецизност! Справила сте се. Другото, което искам да споделя е, че този роман не е за най-масовия читател на захаросани сапунки. Нужно е, човек да има малко познания в какви дълбоки води ще заплува! Честничко да си призная, аз надникнах в Уикипедията, за да прочета каква е ролята на Чайковски и да добавя знания за личността -Бенковски. Приела сте голямо предизвикателство и сте се справили! Още повече, че времето, в което се развива действието е не много далечно и изисква точност във фактите!
    Реших да Ви пиша сега, въпреки, че със сигурност ще имам какво да споделя още до края на книгата!

    Екатерина Митева

    ОтговорИзтриване
  34. Прочетох романа! Възхитена съм! Браво!!!
    Аз имам много приятели арменци, ходила съм в Армения,писала съм за тях. Писала съм и за Капитан Бураго, за Скобелев, за майка му. В Стария Пловдив в къщата, в която тя е живяла, сега е експозицията на художника Слона.
    Защо ли романът Ви го няма в Копривщица? Той трябва да е във всеки български дом, но и най-вече в копривщенските!
    Петра Ташева

    ОтговорИзтриване
  35. Уважаема госпожо Златарева,

    Казвам Капка Лалова, музиколог, PhD, от години живея в Белгия.
    Миналата година преживях няколко страшно вълнуващи месеци на историческа страст по повод вашата книга за Бенковски.
    Тя преобърна изцяло ученическите ми представи за Националната ни история и съответно националната ми идентичност.
    На концептуално ниво смятам, че тя е от ранга на историографията на Иван Хаджийски и вярвам, че носи достатъчните научни основания за провокиране на цялостен нов динамизиран прочит на Възрожденската ни история. Имам предвид - този път - не само "реставрация" и популяризиране на историческите ни водачи, но преди всичко вграждането на тази история във фундамента на националната ни идентичност с тезата за Бенковски като пръв български държавен глава. Нейният успех би вдъхнал надежда у хората, че вечният задкулисен политически театър на безволеви фигуранти или продажни марионетки вече е изживял времето си и че 130 години след Бенковски е достатъчно инкубационно време, за да узреем духовно за собствените си национални герои. Да припознаем най-силния и най-искрения от тях и да имаме смелостта да се изказваме в неговия стил на говорене в прав текст. Но исторически и политически безкористно говорене в прав текст, което да следва инстинкта за истината.
    Защото в казаното от Д. Страшимиров или дори от Стамболов: "Метна се на коня да влезе за 10 дни в историята", личи удивлението на политика пред Колоса /погледнато наивно?/ или може би завистта, или дори политическото двуличие....
    И някой трябва да постави ценностите и ментетата на точните им места. Нужна е експертна оценка.
    А това е битка. Няма да я започнат политиците - те са артисти. Тогава нека да я направят историците.
    Аз лично вярвам във вашата мисия.

    Сърдечни поздрави:
    Капка Лалова

    ОтговорИзтриване
  36. Здравейте, Капке!

    Благодаря за писмото Ви!
    Всеки отзив за романа ми (възторжен или критичен) ме радва, защото ми създава пряк допир с читателя, който иначе е анонимен и невидим за мен. Аз съм написала, публикувала и хвърлила творението си в пространството. А от там нататък - неизвестност. Чувстваш се като в някаква безтегловност и можеш само да гадаеш.

    Написаното от Вас ме впечатли с аналитизъм, който създава усещането за лекота, за размах на криле, а не на мисли - дълго и дълбокомъдрено съставяни, за да доставят удоволствие на авторката. Благодаря Ви.
    Поздрави, Галина Златарева.

    ОтговорИзтриване
  37. През февруари посетих Копривщица. Благодарение на книгата ви "Медальонът" всичко беше по-лично, по-силно и по-вълнуващо.
    Ралица Асланова

    ОтговорИзтриване
  38. Доста обемисто четиво - над 700 страници исторически роман, в основата на който стои образът на апостола от 4-ти революционен окръг на Априлското въстание Георги Бенковски. Положителните страни на романа са добре изведените исторически събития, които стоят хомогенно и логично в тъканта на повествованието. Голямата слабост е желанието на авторката да обхване толкова широко диапазонен отрязък от историята ни, което неминуемо разхвърля идеите в наброски без психологическа дълбочина на героите. Особено зле стои съвременният пласт с препратки към политически фигури от прехода.
    Димитър

    ОтговорИзтриване
  39. Златка
    Уникална книга, не бях чела скоро толкова интересна книга! Благодаря на Галина Златарева за прекрасния роман и тъй като има историк до себе си, разбирам , че всики събития са достоверни! Успех!
    Поздрави, З. Спасова

    ОтговорИзтриване
  40. Г-жо Златарева, не съм любител на историческите книги, но прочетох "Медалионът". Много ми хареса, но останах изненадан, че не се споменаваше нищо за нея в публичното пространство. А аз следя за новите книги. Много жалко, че продължаваме по старому. Хвалят разни измислени писатели като Г. Господинов, А. Попов, Б. Русев и др., а за Вас не пишат нищо. Това наистина е книга, която ако имате неотложна работа, не трябва да я започвате. Препоръчах Ви на моите четящи приятели и те също много я харесаха.
    Разбрах за новата Ви книга от Гугъл и ще я прочета. Пожелавам Ви крепко здраве и още много хубави книги!
    Емил Даскалов

    ОтговорИзтриване
  41. В момента чета "Медальонът". Поздравления - страхотен труд! По средата на 2-те части (купих си електронната книга) се впечатлявам как за около 140 години от хора на честта и достойнството българите, а може би и другите балканци, сме станали хора на подлостта, дребнавостта, лъжата и лицемерието. Но, разбира се, хора като Бенковски или като копривщенци са единици. ...Чакам с нетърпение да продължа с книгата, драматургията е супер...
    Борислав Димитров

    ОтговорИзтриване
  42. Прочитам и препрочитам Медальонът, благодаря ви за прекрасната книга, за това, че ме накархте да преоткрия историята, за това че ме накарахте да се замисля. Страхотна книга, написана по възможно най-истинския начин - плаках, ядосвах се, гордеех се и всичко това благодарение на книгата! За мен, Медальона, трябва да е настолна книга за всеки уважаващ се българин! Пожелавам ви здраве и хъс!
    Кирилка Ангелова

    ОтговорИзтриване
  43. Знам, че някоя книга ми е харесала наистина много, когато не искам да свършва. Е, с "Капка кръв за вампира" се получи точно така. Това е най-хубавата историческа книга, която съм чела в живота си и една от най-хубавите книги, които съм чела изобщо. Възхитена съм и ще си купя и другите произведения на авторката, дано са поне наполовина толкова добри. Много горещо препоръчвам на всички.

    Ади

    ОтговорИзтриване
  44. Ире Жекова
    700 страници прочетени на един дъх .. Тази българска книга се превърна за мен в най-големият празник по празниците ! Препоръча ми я баба ми, учителка по литература и история, и най-възрастният читател на Ловешката библиотека . Каквото и да кажа за тази книга ще е малко, но аз се събуждах и заспивах с образа на Бенковски, и с невероятните преплетени истории, които са наша История.

    This book was a real gift for me. We should know our own story and history. Knowing the past is building the future.

    ОтговорИзтриване
  45. Здравейте г-жо Златарева,

    В момента приключвам четенето на "Медальонът" и напълно спонтанно реших да се свържа с Вас, за да изразя искрената си благодарност за това, че сте създали тази книга!
    Винаги съм била леко предубедена към български автори и много рядко (почти никога) при желание за четене не съм се обръщала към роден. Признавам го с вина, но мисля, че е важно да го споделя, за да мога да изразя по-точно какво влияние оказа върху мен Вашата книга.

    Първо прочетох "Капка кръв за вампира". Невероятна книга! Грабнахте ме изцяло! Много скоро след това разбрах и за съществуването на "Медальонът" и нямаше никакво колебание, че той също трябва да попадне в библиотеката ми. След "Капка кръв за вампира" знаех какво да очаквам, но определено грешах... Надминахте всичко, което очаквах като емоция. За мен "Медальонът" се превърна в нещото, което ме накара да преосмисля изцяло части от нашата история, да променя възгледите си, да бъда горда (за пореден път), че съм се родила именно в България!

    Идеята Ви да преплитате съвремие и история е изключително интересна за мен, но признавам, че историческата част на романа е тази, която ме грабна изцяло (както се случи и в "Капка кръв за вампира"). И не защото не съм знаела по-голямата част от фактите, а заради цялата емоционалност, с която ги поднасяте.
    Имам малко дете и вече не мога да отделя за четене времето и спокойствието, които намирах преди. Чета книгата Ви в метрото и трамвая на път за работа и често (въпреки общественото място) съм с насълзени очи...

    Скоро ще довърша "Медальонът" и мисля, че трудно бих се впечатлила от следващите книги, които ще чета (а правя това постоянно). Много високо вдигнахте летвата!

    Благодаря Ви, че сте създали тези книги и се извинявам, че не познавам и останалите Ви творби. Българите имаме нужда от Вашите исторически романи!

    Желая Ви много успехи и творческа вдъхновеност!

    Поздрави, Диана Лепоева


    ОтговорИзтриване
  46. Вече я прочетох и сега не знам дали ще попадна на друга толкова вълнуваща и поглъщаща вниманието книга. Много Ви благодаря!

    ОтговорИзтриване
  47. Понеже в момента чета "Бенковски" на Язова, любопитно ми е на какво се дължи съвпадението почти 1:1 на речта на Бенковски на Оборище, когато заявява на всички присъстващи, че напуска.

    ОтговорИзтриване
  48. Здравейте, Анонимен от 13 юли!
    Подсещате ме за една (не знам чия) сентенция: "За да получите правилния отговор, трябва да зададете правилен въпрос". Та в случая приликата не е точно с Язова, а със Захарий Стоянов в "Записки по българските въстания". Той е единственият, оставил подробно описание на събранието в местността Оборище. Също на него дължим тази "реч" на Бенковски, която е пресъздал по памет години по-късно. Дали това са били неговите точни думи или са свободен преразказ – не можем да гадаем. Но не би следвало на свой ред да преразказваме преразказа, защото това още повече ще ни отдалечи от първоизточника. Така че разумният ни избор с Язова е да стоим максимално близо до текста на Захарий Стоянов.

    С поздрав, Галина Златарева.

    ОтговорИзтриване